Сътворения е третата поетична книга на Рени Васева."Композиционно, стихосбирката е изградена от четири цикъла - Аз и Градът, Градът и Морето, Аз и Ти и Аз и Морето, като във всеки от тях лирическият Аз търси и създава своя път към света, с неговото делнично многообразие и скрити същности. В тази лирическа книга героите са много и разказаните истории са много, защото всяко стихотворение е един къс от невероятното въображение на Рени Васева. Всеки стих, всеки ред, всяка дума е дихание, послание, образ, мисъл, полет... и потъване в дълбината на нейните търсения, откровения и сътворения. Читателят не винаги е в ... |
|
|
Д-р Ганчо Ценов -основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд "Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква". В нея излага хипотезата, че българския народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които в историческо време са били автохтонни (местни) европейски народи от Херодотова (европейска) Скития. Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. Кандидатурата му за доцент по "Стара история" в Софийския университет е отхвърлена. По тази причина ... |
|
|
Биографичен роман за големия български художник Никола Манев. ... Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Колекцията "Салонът на природата" е едно духовно и естетическо пътуване, на което двамата автори - поетът Борис Христов и художникът Милко Божков ни изкушават да поемем. Богатството от форми и идеи в нея водят своето начало от посланията, закодирани в Камъка, чийто мъдър смисъл Борис Христов магически превежда в близки до нас размисли и метафори. Те са и основната отправна точка, от която тръгва Милко Божков, за да съчетае цветове и думи и разкрие докрай магията на тези, осветени от поета природни изваяния. ... |
|
|
"Градежът" на Мина Кръстева е хубава книга, която привлича вниманието ни с личността, за която авторката си е поставила задача да ни разкаже. И е нейна заслуга, че спирайки вниманието си върху Уста Колю Фичето, тя съумява да ни представи времето, когато се възражда българският дух. Когато се събужда и избуява творческия дух на българина, за да се слее с друг един извечен устрем - към свобода! Тези две неща авторката е успоредила в книгата и ни убеждава чрез словото си във възрожденското единение на българите. Всичко това - чрез разказа за пътя, извървян от Уста Кольо, чиито огромен талант, трудолюбие и познание ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
"Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице. Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало. Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени "порядки и ред", налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани "грешки". "Грешки" - облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си. Надежда - той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее ... |
|
|
"Светът е цирк... и ние сме актьорите - и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат от нашите гърбове... Зрителите ръкопляскат - плесници лепнат по лицата ни. Пестници свиваме и се оглеждаме - огради и стени притискат ни отвсякъде и стискат оголелите ни вратове. Не са стени, огледала - във тях се блъскаме - и клоуни, и зрители, и зверове. Развяваме разкъсаните си тела - от тях не стават знамена, а само мачти с дрипави платна." Габриела Цанева ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
