Сътворения. Стихосбирка

Сътворения е третата поетична книга на Рени Васева.

"Композиционно, стихосбирката е изградена от четири цикъла - Аз и Градът, Градът и Морето, Аз и Ти и Аз и Морето, като във всеки от тях лирическият Аз търси и създава своя път към света, с неговото делнично многообразие и скрити същности. В тази лирическа книга героите са много и разказаните истории са много, защото всяко стихотворение е един къс от невероятното въображение на Рени Васева.

Всеки стих, всеки ред, всяка дума е дихание, послание, образ, мисъл, полет... и потъване в дълбината на нейните търсения, откровения и сътворения. Читателят не винаги е в състояние да следва автора, да възприеме, оцени, съпреживее, защото идва следващият стих, образ, олицетворение, метафора, следващият прозорец към един свят, тъй близо до нашия, реалния, ежедневния, но всъщност - толкова различен, наситен, преобразен."
Габриела Цанева, редактор и издател

Есента като майка

Есента като майка грижлива
среса косите на лятото
и отми в вълните пенливи
от петите му сития пясък.

Почисти сандалите прашни,
изпра няколко тениски бели.
На вратата го спря със въпроса:
– Всичко със себе си взе ли?

– Оставям ти слънчеви зайчета -
от детството ми залъгалки.
И синьото плетено шалче
на небето, да те топли по малко.

Оставям ти спомен - по шепа
зелено и златно в очите,
оставям на морето от шепота,
оставям - да е радост в мъглите ти...

Някой рисуваше

Някой рисуваше
с оранжев пастел
небесното синьо платно.
Към мен се простираше
мастилена риза,
а блокът чудовище
сънливо примигваше,
отваряше мудно
око след око.
Вълшебство донесе
дрехата утринна,
раменете ми стопли,
скри ме сред другите,
за да мога невидима
да премина през мрака,
да прекрача в деня си,
да разбера, че ме чакат...

Листа

Събраха листа
на купчини
и ги запалваха,
гореше есента.
Миришеше на пепел,
а вятърът я хвърляше
в очите ми.
В очите ми
израстваше гора...
Из книгата