"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Книга първа от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". ... "Гениалната приятелка" е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50- те и 60- те години. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия - Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът ѝ търси помощ от приятелката ѝ от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни ... |
|
|
В това луксозно издание са включени два класически романа на Ерих Мария Ремарк - "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път". ... Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Тримагическият турнир е на път да се проведе в училището по магия и вълшебство "Хогуортс" за пръв път от две столетия. Макар участието в състезанието да е позволено единствено за ученици на възраст над седемнадесет години, Хари също мечтае да завоюва вечна слава за себе си и Дома си... докато Огненият бокал не прави своя избор и името му изненадващо не се появява измежду тези на шампионите. Младият магьосник ще трябва да се изправи пред множество застрашаващи живота изпитания - дракони, черни магьосници и непознати светове. Дали ще успее да премине през тях... и да остане жив? "Ще има три изпитания през ... |
|
|
Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва своите / техните разкази - на жените фронтовачки, на децата на Великата Отечествена, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр - жанра на човешките гласове."Трудно е да спечелиш вниманието на днешната аудитория - преситена от факти и образи. Когато насилието, убийствата, грабежите, бомбите, гладът, самоубийствата са се превърнали в ежедневие, чувството за емпатия се оттегля от предните позиции, а съзнанието ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото служебно задължение е да пренаписва новини от стари вестници, за да станат в "съответствие с представяните от установената власт исторически факти, защото: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото!". Големият брат те наблюдава гласи надписът под безброй портрети, чрез видеоекрани всички граждани са под постоянен надзор, а Полицията на мисълта следи за всяко отклонение от официалната идеология, чиито основни постулати са: Войната е мир Свободата е робство ... |
|
|
Книга за трудните решения, уродливото лице на насилието и крехката прегръдка на човечността. За локалното срещу глобалното. Книга, чийто изящен език подканва да прекрачим границите на личното си удобство, да пуснем света при себе си и да бъдем хора. Сладкодумно и убедително четиво, в което трептящата надежда е примесена с раздираща болка. Сломена от неочакваната смърт на съпруга си, Сара се сближава с младата жена, с която споделя дома си. Мъката и неизказаната тъга се врязват в душите им, изолират ги от света в техен собствен остров, обитаван от призраците на миналото. Мистерията, която витае около тях, е движещата сила, ... |
