"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
|
Десето преработено и допълнено издание. Второ по действащия ГПК. ... Настоящото издание е десето поред и второ изцяло по новия Граждански процесуален кодекс. Сериозните изменения в нормативната уредба, както и натрупването на тълкувателна практика на ВКС, наложиха актуализиране на материята. Учебникът по Граждански процес е обучил и ръководил поколения български юристи, поради което и в настоящото издание е запазена максимално структурата на предишните издания, като там, където уредбата се е променила съществено, е променена и структурата на учебника, следвайки структурата и систематичната уредба на ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Романът е преведен на над 40 езика. ... Франсис Мейс винаги е обичала къщите. "Под небето на Тоскана" описва приключенията на авторката, която решава да си купи къща в Тоскана. Свикнала с американския начин на живот, Франсис е удивена колко различен е живота в Италия, колко по-спокоен и пълноценен е той. Запленена от старата 200 годишна къща, авторката се заема да я реставрира, да възстанови отдавна запустелите лозя и маслинови градини. Тежкият труд не ѝ тежи, защото е заобиколена от невероятна красота, съседите ѝ са гостоприемни и дружелюбни, а животът в Тоскана е истинска идилия. Емоционално и ... |
