Дамите от Ориента

Дамите от Ориента Кристина Морато Времетраене: 0:58 мин. Непокорните диви Кристина Морато Времетраене: 0:57 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Моят ден Мая Дългъчева, Маргарита Шоселова Времетраене: 1:00 мин. Рима. Пътуване към дома Ангелина Ангелова Времетраене: 1:00 мин. Ключовете и ключалките Зорница Христова Времетраене: 1:09 мин. Красиви отвън и отвътре Дони Василева Времетраене: 1:01 мин. Лес в къщата Алена Морнщайнова Времетраене: 0:56 мин. За брака, развода и любовта Мая Манева Времетраене: 0:53 мин. Карти Тийн ключ за родители Христина Лакева Времетраене: 0:58 мин. Извън обхват Евгени Черепов Времетраене: 1:00 мин.

Седем смели жени изоставят лукса и удобствата на западния свят, за да предприемат едно опасно пътуване до непознатия Изток. Седем авантюристки откриват страстта си към Ориента и номадския живот на бедуините. Седем британски дами и аристократки се впускат в опасното приключение да пътуват отвъд Кайро и Истанбул във времена, в които грабежите, деспотичните турски паши, епидемиите и тежките преходи в пустините разколебават и най-калените пътешественици.

"Дамите от Ориента" разказва вълнуващите истории на няколко запленени от арабския свят жени, които оставили своята незаличима диря в Близкия изток: Лейди Мери Монтегю, първата жена от западния свят, посетила османските хареми; ексцентричната лейди Хестър Станхоуп; красивата лейди Джейн Дигби, изживяла пламенен любовен романс с бедуински шейх, и решителната Изабел Бъртън. В началото на XX век се появяват и смели изследователки, археоложки и сътруднички на разузнавателните служби на Британската империя като Гъртруд Бел, която в качеството си на секретар за Ориента помогнала за очертаването на границите на днешен Ирак; неуморната Фрея Старк и прочутата авторка на криминални романи Агата Кристи. Решителни, любопитни и авантюристични, дамите, покорили Ориента, ни завещават своите пътеписи, прочувствени писма, красиви описания и черно-бели снимки, за да ни покажат защо пътешествията им до Изтока са променили живота им напълно.

Кристина Морато учи журналистика и фотография и още съвсем млада започва да пътува по целия свят като репортер. След дълъг период, прекаран в Латинска Америка и Африка, през 2005 година за първи път се озовава в Близкия изток и той се превръща в място на действието на две от последните ѝ книги.

През всички тези години тя редува пътуванията с работата си като режисьор на телевизионни предавания, сътрудничи и в радиото. Интересът ѝ да извади от забвение личностите на големи пътешественички и изследователки на историята води до публикуването на "Непокорните диви", "Прокълнатите кралици", "Безстрашни пътешественички и авантюристки", "Кралиците на Африка", "Пленница в Арабския полуостров" и "Дамите от Ориента", които се радват на голям читателски успех и на висока оценка от страна на критиката. Преведени са на няколко езика.

Кристина Морато е основател и настоящ вицепрезидент на Испанското географско дружество, член е също така на Кралското географско дружество в Лондон.

"Пътуването до Ориента

Дворецът Топкапъ, обграден от градини и павилиони, се извисява на един хълм, откъдето се разкрива прелестна панорамна гледка към Босфора, Златния рог и Мраморно море. През 1453 г. султан Мехмед II Завоевателя превзел Константинопол и след като променил името на града на Истанбул, го провъзгласил за столица на Османската империя. Не намерил по-красиво и видно място, за да построи императорската си резиденция върху руините на акропола на Древна Византия. През първите векове на османското владичество този забележителен дворец, заобиколен от крепостни стени, е бил центърът на султанската власт - мястото, където владетелите на империята живеели отдадени на удоволствия, далеч от външния свят, когато не били на бойното поле. Европейците нямали достъп отвъд Портата на щастието в съседство на Тронната зала. Изключение правели единствено посланиците, акредитирани пред Високата порта, т.е. османското правителство, които били приемани на аудиенция при султана. В онзи лабиринт от вътрешни дворове, беседки, богато декорирани салони и коридори имало едно място, което имало способността да кара въображението на пътешествениците да избухва - харемът. Зад недостъпните му порти, се намирали помещенията, в които живеела валиде султан - майката на султана. Тя ръководела харема, съпругите и куртизанките, за които се грижели цяла свита от робини и негри евнуси.

През XVIII век императорският харем подслонявал повече от осемстотин жени, разпределени в триста помещения. Лейди Мери Уортли Монтегю, съпруга на английския посланик в Османската империя, през 1717 г. е първата европейка, която била допусната до тайните спални на харема на османския султан. По време на престоя си в Истанбул знатната дама посетила четири харема на високопоставени турски дами, сред които харема на Хафизе султан, вдовицата на султан Мустафа II. В писмата, които съпругата на посланика изпращала до приятелите си в Англия, описвала подробно забранените за мъже (освен за съпруга, шутовете и евнусите) помещения на харема, където била посрещната от богато нагиздени жени в облицовани със седеф и слонова кост стаи със златни тавани и била гощавана на трапези със златни ножове с диамантени дръжки върху копринени покривки. Писмата на лейди Монтегю напомняли приказките от "Хиляда и една нощ", които били преведени на френски от Жан Антоан Галан в периода между 1704 и 1717 г. и предизвикали фурор в Европа, въпреки че авторът премахнал най-еротичните описания, за да не скандализира версайските дами. След "Mille et une nuits" на Галан всичко ориенталско трябвало да бъде толкова екзотично и чувствено, както в приказките, които съчинила принцеса Шехерезада, за да развлича господаря си, цар Шахриар Багдадски, за да не я убие.

Харемът на султана на Османската империя възбудил фантазиите на европейските пътешественици и вдъхновил много картини с ориенталски мотиви. Художници като Енгър, Дьолакроа и Матис изпълнили харемите си с красиви пленнички одалиски, повечето голи, които пушели наргиле и свирели на лютня в очакване на посещението на султана. Но въображаемият харем нямал почти нищо общо с действителността, както се уверили европейските пътешественички, които кръстосвали арабските страни в началото на XIX век. Към 1840 г. посещението в харем било част от туристическата обиколка в Ориента. По време на пътуването си до Истанбул англичанката Маргарет Фонтейн направила разочароващо откритие. Харемът не бил нищо повече от помещенията в дома, в които живеели съпругите и където почти никога не се случвало нещо интересно. Ексцентричната дама от викторианската епоха го описвала като ужасно и скучно място: "Тези жени не излизат извън тесните граници на дома на съпруга си, никога не виждат планините или дърветата, защото външните стени нямат прозорци и до тях никога не стига божествената слънчева светлина, освен оскъдните лъчи, процеждащи се в квадратния вътрешен двор на затвора им". През XIX век доста образовани и авантюристично настроени британски аристократки се сбогували с удобните си английски имения, пленени от забранените истории на "Хиляда и една нощ". Във викторианска Англия, белязана от строгия морал, Ориентът с харемите си, пъстрите си базари, пазарите на роби, камилските кервани и обитаващите пустинята бедуини ги привличал неудържимо. През 1850 г.

Египет се превърнал в модна дестинация и за мнозина Александрия и Кайро били първият им досег с Ориента. Половин век след като Наполеон нахлул в Египет през 1798 г. и разкрил пред света възхитителните ѝ загадки, агенция "Томас Кук" започнала да организира туристически пътувания из страната на фараоните. Кайро привличал британците не само с величествените си пирамиди, но и с топлия си и здравословен климат, благодарение на който лекували заболяванията си далече от студената и мъглива Англия. Туристическите пътеводители препоръчвали на дамите да се пазят от слънцето с чадъри и колониални шапки, покрити с дълги воали, да избягват страховитите разходки до върха на пирамидите и да не фамилиарничат прекалено с местните преводачи и екскурзоводи. Лейди Джейн Дигби не обръщала много внимание на тези съвети и изживяла страстен роман с един бедуински вожд в Сирия. Във времена, в които всички араби, без изключение, били считани за "диваци", бракът на аристократката с Абдул Меджвал предизвикал истински скандал.

В сравнение с флегматичните и сковани британски кавалери, романтничният образ на бедуина, облечен като принц на пустинята с бялата си туника и с куфията, омотана около главата си, яхнал прелестния си чистокръвен жребец, разгарял страстни чувства у дамите. Извън "ол инклузив" пакета, предлаган от агенция "Кук", който включвал стаи в бляскави хотели, балове до зори и плаване по Нил в комфортни параходи, някои пътешественички се отправяли към жежките пустини, привлечени от начина на живот на номадските племена. По онова време малцина били европейците, които познавали руините на Палмира в Сирия или на Петра в Йордания, нито пък вътрешността на Арабския полуостров и свещените градове Мека и Медина. Били неизследвани територии, където жените, бленуващи да обиколят сурови земи, да вникнат в арабската култура, да изследват останките от митичните им градове, погребани сред пясъците, или просто да отхвърлят оковите на ежедневието си, можели да изживеят романтични авантюри."
Из книгата

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg

Благодарности
Пътуването до Ориента
Лейди Мери Уортли Монтегю, една англичанка в харема
Лейди Хестър Станхоуп, отшелничката от Ливан
Лейди Джейн Дигби, Бедуинска душа
Изабел Бъртън, ориенталска страст
Гъртруд Бел, кралицата на Ирак
Фрея Старк, последната изследователка
Агата Кристи, археоложка в Месопотамия
Библиография