Десислава Динчева е родена в гр. София на 16.07.2000 г. Основното си образование завършва в 125 СУ "Боян Пенев", а понастоящем е ученичка в 12. клас в 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес". През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс "Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него". В 8. клас става трета в България на Националната олимпиада по испански език. В продължение на две години в Гимназията е била главен редактор на "Малък училищен вестник". Владее четири чужди езика. Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. Част е от основния състав на ... |
|
|
Кратки разкази. ... Може ли с 5 изречения да разкажеш живота? Може ли с 5 изречения да изразиш любовта? Можеш ли с 5 изречения да нарисуваш облаците и да опишеш усмивката на дете? Колко е хубаво с малко думи да кажеш много! "5 изречения" е дебютната книга на Димитър Стефанов и Иван Тотев. Те пишат кратко, защото умеят да кажат най-важното. В "5 изречения" разказват истории - истински, живи, понякога тъжни, понякога весели, все истории за живота и любовта. Под името "5 изречения", публикуват разказите си в социалните мрежи. Всичко започва като хоби. Сега ги следват хиляди. "Допада ни ... |
|
|
Страници из един дневник. ... Зара (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века. Евгения Димитрова (1875 - 1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на XX век, несправедливо забравена след смъртта &# ... |
|
|
Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |
|
|
Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
|
Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите: "Къде се ражда любовта?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Говори ми само за любов Говори ми само за любов, помни, че другото е нищо, един ненужен апостроф, едно бърборене излишно. Говори ми Само за ... |
|
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
|
Жерар Депардийо е роден през 1948 г. в малкото планинско градче Шатору, Франция, известен като един от най-големите съвременни актьори, в последните години се изявява и като талантлив писател. Третата му книга "Невинен" е една искрена автобиографична изповед, изпълнена с проникновени размисли за нашето време, за приятелството, изкуството, политиката, бивота. Истински разтърсваща, дълбока и увлекателна. "Дори признавам изцяло за моята глупост и издънки. Защото в тях има нещо истинско. и ако човек никога не се дъни, често е, защото нещо не му е наред. Аз не контролирам нищо, просто следвам и понякога ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Манюня" на издателство "Лабиринт. ... Книга с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни невинни дни. Приказка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увлекателен разказ за две момичета - две малки лудетини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добротата, упоителните мечти за бъдещето. С "Манюня" младата писателка Нарине Абгарян навлиза мощно в голямата ... |
|
|
Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка Дни за обичане, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |
|
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
