Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота

Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота Времетраене: 1:36 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. 12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса Джордан Б. Питърсън Времетраене: 1:06 мин. Икигай: Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот Ектор Гарсия, Франсеск Миралес Времетраене: 1:08 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Ела Фицджералд и мелодията на мечтите Даян Ричардс Времетраене: 0:57 мин. Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица Неда Антонова Времетраене: 0:58 мин. Черни вратовръзки и бели лъжи Кат Сингълтън Времетраене: 0:50 мин. Синдром на самозванеца. Как да излезем от сянката му Виктория Викторова Времетраене: 1:07 мин. Интермецо Сали Руни Времетраене: 0:50 мин. Уравновесеният мозък Камила Норд Времетраене: 0:51 мин. Градска самодива Симона Панова Времетраене: 0:52 мин. Кафене Пъмпкин Спайс Лори Гилмор Времетраене: 0:54 мин. К като Корея Изабела Шопова Времетраене: 0:52 мин. От български на английски: 100 думи Времетраене: 0:53 мин.

Съставител: Калина Петрова. Безценна колекция от 150 притчи за изкуството на живота. Ако изпитвате интерес към тази книга, вероятно сте поели по пътя на духовното и лично усъвършенстване и вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. Или може би преживявате труден период от живота си, загубили сте посоката, търсите себе си и се нуждаете от малка подкрепа. Независимо от причината, се надяваме, че тази колекция от 150 притчи ще се превърне във ваш незаменим пътеводител по пътя на личните ви търсения.

За да бъдат възприети и осмислени по-добре, притчите в този сборник са преразказани и систематизирани в няколко тематични раздела:

• винаги има надежда;
• пътешествието, наречено живот;
• човекът в търсене на себе си;
• пътят към Бога;
• доброто и злото. Изборът;
• силата на думите;
• любовта;
• блясъкът на златото;
• и Бог създаде жената;
• ум царува, ум робува.

А нима това не са основите на нашето съществуване?

"Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид на болен човек. Ходил при известни и знатни лекари, но те го намирали за абсолютно здрав и не виждали никаква причина за постоянната му тъга. Богаташът опитвал най-различни неща, за да се почувства по-щастлив - пътешествал по света, започвал все нови и нови занимания, ходил на обучение при известни мъдреци. Нищо не помагало. Той се чувствал все така нещастен. Един ден отишъл за съвет при един духовен учител.
– Проблемът е в това - казал учителят, – че ти не споделяш богатството и успеха си с никого. Ти, доколкото чувам, никога не си давал дори и милостиня на бедните. Ако искаш да си щастлив, помагай на другите.
Това вече било нещо ново! Зарадвал се богатият човек и си помислил: "В края на краищата защо да не пожертвам част от богатството си за бедните и нуждаещите. Ако това е решението на моя проблем, чудесно!".
Но много скоро разбрал, че тази задача не е толкова лесна. Тъй като не бил свикнал да дава пари за нещо, от което той няма полза, се оказало, че не знае дори от кого да започне. Да, много хора действително изглеждали бедни, но дали наистина са бедни или се преструват, мислел си той. От друга страна пък, тези, които наистина се нуждаят от помощ, може да се срамуват от бедността си и да я крият от гордост. "Не, не трябва да давам пари на когото ми попадне... Може да се окажат недостойни хора, които да ги използват за някакво недобро дело", заключил богаташът.
Трябвало да се намери начин, който да му покаже кои са наистина нуждаещите се хора. Мислил, мислил и накрая го осенило прозрението. Ще дава пари на хора, които са изгубили всякаква надежда. Ето това е истинската нищета! Тръгнал той да обикаля по приюти, по затвори, по улици и бедняшки къщи. Но уви! Говорил с много хора - с болни, със самотници, с възрастни, с просяци, с разорени и изоставени от всички хора. Но от никой не получил отговора: "Вече нямам никаква надежда!". И така, докато обикалял по улиците, един ден чул протяжен стон, който идвал от някаква порутена къща. Веднага се запътил натам и сред развалините открил човек в одърпани дрехи, целият покрити с рани, мръсен и отчаян. Несретникът изглеждал на предела на силите си.
– Какво се е случило с теб? - загрижено попитал богаташът.
– Ох, не питай... - проплакал нещастникът. – Голяма беда ме сполетя. Изгубих всичко, което имах - работата си, дома си, семейството си, парите си. Нямам дори какво да сложа в устата си. Подслоних се в тази стара съборетина, но от мръсотията сега се разболях от някаква болест и целият съм в рани.
– А мога ли да те питам нещо, човече? - оживил се веднага богаташът. – Имаш ли надежда?
– Разбира се, че имам! Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда. Знаеш ли, запомни едно: Само тези, дето са на гробищата, само те нямат надежда!"
Из книгата

Гнездото
София 1000
ул. Луи Леже 2
gnezdoto.books@gmail.com