Без никакво съмнение Христо Ботев е една от основополагащите фигури в историята на българската литература. Емблема на творчеството му са известните на всички ни стихотворения, които са неразривно свързани с неговото революционно дело. На този фон малко позната остава публицистиката, намерила място на страниците на вестниците "Свобода", "Дума на българските емигранти", "Независимост", "Будилник" и "Знаме". Настоящото издание събира най-значимите текстове на революционера и излиза по случай 145-годишнината от неговата гибел. Подборът на текстовете е направен от ... |
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
Сънувам, че... Вземам кухненския нож и си отрязвам един пръст. Най-после и аз имам нещо свое. Останалото ми тяло е ничие. Иван Кулеков Мисля, че... С един уличен саксофонист си говорихме за пустия му живот. – Има трима музиканти, с които мога да свиря – каза ми той и запали цигара. – Единият живее във Франция, другият в Щатите, третият в Австралия. Събираме се по фестивали веднъж на няколко години и свирим час-два. Вече съм на шейсет и четири, а съм живял седем-осем часа. Иван Кулеков ... |
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин, след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "Необикновена творба, която разглежда актуални и провокативни теми... Този роман ни напомня преди всичко, че Егърс е писател, и то писател от най-висока проба... Изключително постижение във вече твърде внушителната кариера на Егърс - и извънредно необходимо четиво." San Francisco Chronicle "Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, социално отговорни книги, съчетаващи репортаж и фикция. Макар "Холограма за краля" да е художествено произведение... то въстава срещу днешното ... |
|
Романът е изпълнена с хумор история за необходимостта от добронамеренОСТ, искренОСТ, близОСТ, и може би най-вече различнОСТ. Карпович създава едно почти утопично общество отворено към различията, толерантно и освободено от предразсъдъци. В К-ости авторът задава въпроси: кое може да сплоти съвременното семейство и как изглеждат истинските променящи се и умножени идентичности. Той изгражда един събирателен герой, разказва няколко истории едновременно, за да може да ги заплете още повече. "Това е едно от най-интересните повествования за семейството, които съм чел през последните десетина години в полската литература. ... |
|
"В "Грехът на Малтица" няма безчинстваши орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. Тя намира собствен ъгъл към известните на всички ни събития около Освобождението, успява да събере в безжалостен фокус духа на онова време и да му придаде човешки измерения, разбираеми далеч извън рамките на строгия исторически контекст. Защото нейната проза успява да превърне историческите понятия в морални категории. По моето скромно мнение "Грехът на Малтица" е най-добрия ни роман за ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Сборникът с разкази "Балканският пророк" е книга, която ще ви трогне и зареди с оптимизъм едновременно. Ще ви накара да се усмихнете и да помълчите. Ще я оставите и пак ще се върнете към нея. Излезте от скучното ежедневие и се потопете в света на невидимото. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Инге Ломарк преподава биология в училище, мъжът ѝ отглежда щрауси, дъщеря им от десет години живее в САЩ и няма намерение да ражда деца. Жителите в града намаляват, раждат се все по-малко деца. Училището ще бъде затворено. Хората отказват да се подчиняват на кръговрата на природата, който Ломарк разпалено обяснява в часовете си. Тя се бори за запазването на природните закони, извива шия към забранени плодове, но накрая загубва вярата си в "бог" Дарвин. Може ли приспособяването да е всичко в живота? ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |