|
![]() |
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв. Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв. За цена и срок извън гр. София кликни тук. Тази книга може да бъде доставена в дните: Вторник 20-04-2021 г., Сряда 21-04-2021 г. или Четвъртък 22-04-2021 г. Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време. ![]() Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
|
- Описание
- Откъс от книгата
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон".
Сборникът с разкази "Балканският пророк" е книга, която ще ви трогне и зареди с оптимизъм едновременно. Ще ви накара да се усмихнете и да помълчите. Ще я оставите и пак ще се върнете към нея. Излезте от скучното ежедневие и се потопете в света на невидимото.

"Марета беше на върха на щастието. Само след минути щеше да я приеме новият и шеф, да и стисне ръката и да каже:
– Госпожице, вие бяхте блестяща!
Беше спечелила конкурс за преподавател по литература в най-скъпия и реномиран колеж. Конкуренцията беше ожесточена. Даскалици с опит и препоръки атакуваха със стиснати челюсти високото заплащане, но решителността не им помогна. Марета беше млада, неопитна, а препоръката от предишното и работно място беше оскъдна не само на похвали, а и на думи. Изобщо цялото и участие в конкурса беше низ от гафове. Връх на сладоледа бе появата и пред изпитната комисия на така нареченото събеседване – плеядата от елегантни мъже и жени на достолепна възраст се втренчи с ужас в късата и пола, преляла смело ръба на благоприличието. Това не беше предизвикателство на простотията, а чист малшанс. Тъкмо преди тръгването за изпита стопи с нажежена ютия единствената си елегантна пола.
– Вие нямате представа какво ви очаква, госпожице – започна без тост с шампанско директорът Почеханов. – Умножете на n-та представата си за кошмар и току-виж сте достигнали действителността. Не се залъгвайте с илюзия та, че ще намерите лесно нетрадиционния подход, който ще преобърне враждебността в симпатия. Знам, че сте чели книжки и познавате този сюжет. Това тук няма да се случи.
– Учениците убиват и изяждат учителите си, така ли да ви разбирам?
– Директорът пресилено се засмя.
– Готина сте, но и това няма да ги впечатли.
– А ако сега се разтреперя от страх, стана и хукна към изхода, кой ще ме спре? – Марета преметна крак върху крак въпреки ограничения периметър на полата.
– Две неща: бедността и безработицата. Ние проверихме щателно нещата, госпожице. Вие бяхте най-бедната сред нашите кандидатки.
– Значи ще си остана все така бедна – и Марета наистина тръгна към вратата.
– Вие сте не само най-бедната, но и най-одухотворената учителка. Имаме нужда точно от вас... – и директорът я хвана умоляващо за ръката. От километри беше видно, че е отчаян.
Марета потрепери не от състрадание, а от любопитство.
Почеханов я покани да седне, взе тебешир в ръка и започна да чертае по дъската сложни схеми, все едно че обмисля план за военна операция.
– Това не е клас, това е полигон, на който се бият две армии. Едната обозначавам с А, другата – с Б. А са момичетата. Шест същества с къси поли и компютри вместо сърца. Безжалостни са. И литературата ще сдъвчат и изплюят като всичко друго, и вас. Б са момчетата, те са с едно по-малко. Мразят момичетата отчаяно и безпричинно.
– Да не би това да е особена форма на ухажване? Те вече са преминали особената възраст, по-зрели са, но все пак... – предположи Марета.
– И това съм допускал. Психоложката каза, че омразата им е искрена, вероятно идва от нещо преживяно в този клас, което ние с вас не знаем.
– Психоложката не ги ли поразпита?
– Да, опита се, но като се върна вкъщи, намери дамската си чанта догоре пълна с големи черни хлебарки.
– О! – извика Марета.
– Да. Беше ужасно. Никой не посмя повече да ги доближи. Учителите прелитат уплашено през часовете, пеят си уроците, пишат автоматично някакви оценки и бягат.
– А родителите?
– Какво можете да очаквате от тези заети хора, които смятат, че щом децата им учат в реномирано училище, никакъв проблем не трябва да влиза в дома им?
– Могат да сменят училището, за да се разбие този клас... – каза необмислено Марета.
– Моля? – директорът я гледаше с искрено изумление.
– Да, разбира се, извинете – тя се ядоса на глупостта си.
– Вие трябва да хвърлите мост между А и Б. Не зная как ще го постигнете. Говорете им за любовта между половете. Учете наизуст откъси от „Ромео и Жулиета", четете за страстта между Анна Каренина и Вронски, подтиквайте ги да пишат любовни стихове и да си ги четат един на друг.
Марета следеше внимателно размаха на любовната му стратегия, но мисълта ? беше неочаквано пъргава за разсеян литератор.
– Добре, ще опитам. Но първо ми кажете защо избяга колежката?
– Как се сетихте? – Почеханов беше неприятно изненадан.
– Не беше толкова трудно.
– Ами... просто не можа да издържи.
– Не, кажете ми гадостта. Искам да знам как я изгониха.
– Ще съжалите за любопитството си.
– Просто искам да знам с кого ще си имам работа.
– Е, добре, намери тоалетната си чантичка плувнала в сперма...
– На Марета ? стана лошо. Почеханов ? сипа коняк, поразмисли и сипа и на себе си.
– Това е война, колежке, а не игра на война. Тук снарядите избухват и разкъсват. Но вие засега сте цяла. Наздраве за това.
Цяла нощ не спа в очакване на зловещото изпитание. Не успя да използва безсънието за обмисляне на печеливша тактика. По-точно – нямаше никаква тактика, дори спасителна идея. Смътно усещаше, че изпатилата колежка и директорът са вървели по най-опасния път, не само набразден с мини, но и водещ заникъде. Със зачервени очи и съкрушено самочувствие влезе в класа. А и Б бяха станали прави, всяка „войска" поотделно. Отляво А, отдясно Б, като че ли ако се бяха смесили момчета и момичета, щеше да се получи опасно химическо съединение.
Марета ги поздрави, покани ги да седнат и се стовари уморено на учителския стол. Не беше зареден с габърчета, блажна боя или неведом биологичен снаряд, но дори и безопасен и гол внушаваше ужас. Лицата и на момичетата, и на момчетата бяха невинни, живи и любознателни, никой не носеше обеца на носа или зелена коса, бяха осемнайсетгодишни, направо красиви, не дъвчеха и не я зяпаха стъклено или арогантно, но тя знаеше, че дори обикновеният им вид е форма на заплаха. Бяха маскирали рогцата и дяволските си опашки под прикритието на сериозност.
– Казвам се Марета Тодорова и съм новата ви учителка по литература. Ще ви помоля да се представите.
Група А изреди методично бойния си потенциал. Очевидна тарторка беше синеоката Тина. С късо подстригана кестенява коса и едри зъби, тя имаше вид на булдог, който трудно отключва челюст, захапе ли веднъж жива плът. Другите момичета бяха по-женствени и като че ли по-малко ожесточени.
Група Б беше по-склонна да се развлича.
– Майкъл – представи се нахакан младеж с хубави черни очи и яки мишци под фланелата.
– Стига се фука, бе идиот! – фрасна го по пулсиращия бицепс съседът му по чин. – Той не е виновен, че носи кретенско име, госпожо. Баща му и майка му са за убиване.
– Михаил, нали? – уточни Марета.
– Да – призна черноокият. – А този клетник е Фондуня.
– Филип?
– Да, Филип. – Самопризнанието на русолявото момче беше умилително.
Зад Филип беше седнал красавец тип Шварценегер. Концентрация на мускулна маса. "Дали не му викат Шварци?", помисли си Марета.
– Аз съм Готин – полуизправи се масата с цялата си непохватност. Всички, включително и момичетата, се изсмяха.
– Георги – предположи Марета.
– Студено – оцени Филип.
– Огнян – налучка отново тя.
– Мразовито.
– Предавам се.
– Милен. – Готин изглеждаше тъжен в контраст на жизнерадостните си мускули.
– Аз съм Станимир – скочи момчето до Готин. Беше суров екземпляр, аналог на Тина, но от срещуположния пол.
– А ти нямаш ли си прякор? – изненада се Марета.
– Ако трябваше да го кръщаваме ние, щяхме да му лепнем "Станивойна" – Марета открои момиче, чието име не беше запомнила. Но злият израз на лицето му не можеше да се забрави.
– А твоето име как е? – поуспокоена от миролюбивото начало, тя се приближи до последния чин, до последното все още безименно момче.
– На дядо ти кура – тихо каза то."
Из книгата
– Госпожице, вие бяхте блестяща!
Беше спечелила конкурс за преподавател по литература в най-скъпия и реномиран колеж. Конкуренцията беше ожесточена. Даскалици с опит и препоръки атакуваха със стиснати челюсти високото заплащане, но решителността не им помогна. Марета беше млада, неопитна, а препоръката от предишното и работно място беше оскъдна не само на похвали, а и на думи. Изобщо цялото и участие в конкурса беше низ от гафове. Връх на сладоледа бе появата и пред изпитната комисия на така нареченото събеседване – плеядата от елегантни мъже и жени на достолепна възраст се втренчи с ужас в късата и пола, преляла смело ръба на благоприличието. Това не беше предизвикателство на простотията, а чист малшанс. Тъкмо преди тръгването за изпита стопи с нажежена ютия единствената си елегантна пола.
– Вие нямате представа какво ви очаква, госпожице – започна без тост с шампанско директорът Почеханов. – Умножете на n-та представата си за кошмар и току-виж сте достигнали действителността. Не се залъгвайте с илюзия та, че ще намерите лесно нетрадиционния подход, който ще преобърне враждебността в симпатия. Знам, че сте чели книжки и познавате този сюжет. Това тук няма да се случи.
– Учениците убиват и изяждат учителите си, така ли да ви разбирам?
– Директорът пресилено се засмя.
– Готина сте, но и това няма да ги впечатли.
– А ако сега се разтреперя от страх, стана и хукна към изхода, кой ще ме спре? – Марета преметна крак върху крак въпреки ограничения периметър на полата.
– Две неща: бедността и безработицата. Ние проверихме щателно нещата, госпожице. Вие бяхте най-бедната сред нашите кандидатки.
– Значи ще си остана все така бедна – и Марета наистина тръгна към вратата.
– Вие сте не само най-бедната, но и най-одухотворената учителка. Имаме нужда точно от вас... – и директорът я хвана умоляващо за ръката. От километри беше видно, че е отчаян.
Марета потрепери не от състрадание, а от любопитство.
Почеханов я покани да седне, взе тебешир в ръка и започна да чертае по дъската сложни схеми, все едно че обмисля план за военна операция.
– Това не е клас, това е полигон, на който се бият две армии. Едната обозначавам с А, другата – с Б. А са момичетата. Шест същества с къси поли и компютри вместо сърца. Безжалостни са. И литературата ще сдъвчат и изплюят като всичко друго, и вас. Б са момчетата, те са с едно по-малко. Мразят момичетата отчаяно и безпричинно.
– Да не би това да е особена форма на ухажване? Те вече са преминали особената възраст, по-зрели са, но все пак... – предположи Марета.
– И това съм допускал. Психоложката каза, че омразата им е искрена, вероятно идва от нещо преживяно в този клас, което ние с вас не знаем.
– Психоложката не ги ли поразпита?
– Да, опита се, но като се върна вкъщи, намери дамската си чанта догоре пълна с големи черни хлебарки.
– О! – извика Марета.
– Да. Беше ужасно. Никой не посмя повече да ги доближи. Учителите прелитат уплашено през часовете, пеят си уроците, пишат автоматично някакви оценки и бягат.
– А родителите?
– Какво можете да очаквате от тези заети хора, които смятат, че щом децата им учат в реномирано училище, никакъв проблем не трябва да влиза в дома им?
– Могат да сменят училището, за да се разбие този клас... – каза необмислено Марета.
– Моля? – директорът я гледаше с искрено изумление.
– Да, разбира се, извинете – тя се ядоса на глупостта си.
– Вие трябва да хвърлите мост между А и Б. Не зная как ще го постигнете. Говорете им за любовта между половете. Учете наизуст откъси от „Ромео и Жулиета", четете за страстта между Анна Каренина и Вронски, подтиквайте ги да пишат любовни стихове и да си ги четат един на друг.
Марета следеше внимателно размаха на любовната му стратегия, но мисълта ? беше неочаквано пъргава за разсеян литератор.
– Добре, ще опитам. Но първо ми кажете защо избяга колежката?
– Как се сетихте? – Почеханов беше неприятно изненадан.
– Не беше толкова трудно.
– Ами... просто не можа да издържи.
– Не, кажете ми гадостта. Искам да знам как я изгониха.
– Ще съжалите за любопитството си.
– Просто искам да знам с кого ще си имам работа.
– Е, добре, намери тоалетната си чантичка плувнала в сперма...
– На Марета ? стана лошо. Почеханов ? сипа коняк, поразмисли и сипа и на себе си.
– Това е война, колежке, а не игра на война. Тук снарядите избухват и разкъсват. Но вие засега сте цяла. Наздраве за това.
Цяла нощ не спа в очакване на зловещото изпитание. Не успя да използва безсънието за обмисляне на печеливша тактика. По-точно – нямаше никаква тактика, дори спасителна идея. Смътно усещаше, че изпатилата колежка и директорът са вървели по най-опасния път, не само набразден с мини, но и водещ заникъде. Със зачервени очи и съкрушено самочувствие влезе в класа. А и Б бяха станали прави, всяка „войска" поотделно. Отляво А, отдясно Б, като че ли ако се бяха смесили момчета и момичета, щеше да се получи опасно химическо съединение.
Марета ги поздрави, покани ги да седнат и се стовари уморено на учителския стол. Не беше зареден с габърчета, блажна боя или неведом биологичен снаряд, но дори и безопасен и гол внушаваше ужас. Лицата и на момичетата, и на момчетата бяха невинни, живи и любознателни, никой не носеше обеца на носа или зелена коса, бяха осемнайсетгодишни, направо красиви, не дъвчеха и не я зяпаха стъклено или арогантно, но тя знаеше, че дори обикновеният им вид е форма на заплаха. Бяха маскирали рогцата и дяволските си опашки под прикритието на сериозност.
– Казвам се Марета Тодорова и съм новата ви учителка по литература. Ще ви помоля да се представите.
Група А изреди методично бойния си потенциал. Очевидна тарторка беше синеоката Тина. С късо подстригана кестенява коса и едри зъби, тя имаше вид на булдог, който трудно отключва челюст, захапе ли веднъж жива плът. Другите момичета бяха по-женствени и като че ли по-малко ожесточени.
Група Б беше по-склонна да се развлича.
– Майкъл – представи се нахакан младеж с хубави черни очи и яки мишци под фланелата.
– Стига се фука, бе идиот! – фрасна го по пулсиращия бицепс съседът му по чин. – Той не е виновен, че носи кретенско име, госпожо. Баща му и майка му са за убиване.
– Михаил, нали? – уточни Марета.
– Да – призна черноокият. – А този клетник е Фондуня.
– Филип?
– Да, Филип. – Самопризнанието на русолявото момче беше умилително.
Зад Филип беше седнал красавец тип Шварценегер. Концентрация на мускулна маса. "Дали не му викат Шварци?", помисли си Марета.
– Аз съм Готин – полуизправи се масата с цялата си непохватност. Всички, включително и момичетата, се изсмяха.
– Георги – предположи Марета.
– Студено – оцени Филип.
– Огнян – налучка отново тя.
– Мразовито.
– Предавам се.
– Милен. – Готин изглеждаше тъжен в контраст на жизнерадостните си мускули.
– Аз съм Станимир – скочи момчето до Готин. Беше суров екземпляр, аналог на Тина, но от срещуположния пол.
– А ти нямаш ли си прякор? – изненада се Марета.
– Ако трябваше да го кръщаваме ние, щяхме да му лепнем "Станивойна" – Марета открои момиче, чието име не беше запомнила. Но злият израз на лицето му не можеше да се забрави.
– А твоето име как е? – поуспокоена от миролюбивото начало, тя се приближи до последния чин, до последното все още безименно момче.
– На дядо ти кура – тихо каза то."
Из книгата
Съдържание
Няколко думи от автора
Няколко думи за автора
Гуру и неговият ученик
Балканският пророк
Сара и Карл-Александър
Пасторът
Венера с боядисано наметало
Светлина в кухнята
Черешови градини
Ритуал на раздялата
Разкаяние в бронз
Фарширован ростбиф
Умножение и деление
Коктейл
Донеси нещото
Весела, Иван, Мартин
Сиамецът на Агнеса
Камилски дол
Бюджетът на Брох
Да преодолееш паниката
Завършена личност
Мирови проблеми
Пази се, гриф
Вратите на физическата любов
Няколко думи за автора
Гуру и неговият ученик
Балканският пророк
Сара и Карл-Александър
Пасторът
Венера с боядисано наметало
Светлина в кухнята
Черешови градини
Ритуал на раздялата
Разкаяние в бронз
Фарширован ростбиф
Умножение и деление
Коктейл
Донеси нещото
Весела, Иван, Мартин
Сиамецът на Агнеса
Камилски дол
Бюджетът на Брох
Да преодолееш паниката
Завършена личност
Мирови проблеми
Пази се, гриф
Вратите на физическата любов
Рейтинг


![]() ![]() |
Други интересни предложения
Малки състезания. Самотният пътник за Берлин. Биплан в дъжда. Незавършен ръкопис Димитър Паунов Лексикон |
Цена: 18.95 лв.
|

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! |
Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.![]() |
Книги от Светлана Дичева
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() |
Закупилите тази книга, купуват също
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() |