Нобелова награда за литература. ... "Великите демокрации" е последната заключителна част от "История на англоезичните народи" на сър Уинстън Чърчил - най-монументалния труд в дългата му литературна кариера. Онова, което прави този том особено ценен, е оригиналното схващане на автора, че в сърцето на историята са политиката и войната, а историческият прогрес става възможен благодарение на героите. Великите личности според него притежават общи добродетели, като главните сред тях са смелостта и честта. Тук читателят отново ще може да се наслади на пъргавия стил на Чърчил, находчивите му сравнения и ... |
|
Великаните, създали днешния свят. ... В "Титаните на историята" Саймън Монтефиоре представя вечната битка между доброто и злото чрез техните най-прочути представители: от Исус Христос до Чингис хан, от Моцарт до Микеланджело, от Шекспир до Айнщайн, от Хенри VIII до Хитлер, от Екатерина Велика до Маргарет Тачър. Личности, които са изживели своя възход или падение в удивителни драми и приключения. Но те са формирали нашия свят, ще присъстват и в нашето бъдеще. Авторът разказва за царе, императрици, султани и завоеватели, както и за пророци, изследователи, художници, актриси, куртизанки и психопати. При ... |
|
Големите въпроси нямат еднозначен отговор. Дали това е определящото да бъдат причислени към "големите", или защото могат да бъдат зададени от всяко дете и никой учен не може да отговори. Всъщност, "науката никога не разрешава даден проблем, без да породи десет нови", казва Джордж Бърнад Шоу. В това е и красотата на физиката - в простите въпроси, които водят не само към някои от най-великите открития на човечеството, но провокират и философи, мистици, хора на изкуството. "Въпреки това хората проявяват и неприязън към физиката..., пише Майкъл Брукс, - но завладее ли един път въображението, от нея ... |
|
Дневникът на Стефан Стамболов, който той си води в периода 1886 - 1887 г., е истинска историческа находка. Това четиво е интригуващо и непосредствено - бързи, делови записки, изобилстващи с всякакви съкращения, условни имена, цитирани телеграми и дори неправилно употребени думи. Всичко това е писано през кратките вечери на отмора и през малкото свободни от държавните тегоби почивни дни. Днес, както преди 120 години, Стефан Стамболов има две лица - за едни той е истински водач на нацията и политик, защитаващ българските интереси, а за други - егоцентрик, държал властта чрез терор. Личната оценка на мнозина от нас обаче е ... |