Стопанска история на българите в Османската империя XV - началото на XX в. - част 1

Под редакцията на Иван Русев. "Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на ХХ в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава знания за миналото, тя подсказва обяснения и за днешния ден. Да се представи икономическото развитие в продължение на няколко века, случило се в условията на появата, разцвета и залеза на голяма империя и в прехода от Средновековието към Модерната епоха, с много сложна и отговорна задача, която може да бъде реализирана след сериозна, продължителна във времето работа на добре подготвен научен екип. Именно това беше отправната точка и целта на проекта, чийто краси резултат е вече пред погледа на широката читателска аудитория.

В началото трябва да се направят няколко важни уточнения.

През цялото съществуване на османската държава, продължило повече от пет века, в нея живеят и съжителстват за по-дълго или по-кратко време над 80 народа. Българите са един от тези народи. Стопанската дейност, повече от всяка друга в човешкото битие, предполага общуване между малки и големи общности, между градове и райони, а в ново време стопанските контакти придобиват все по-ясно изразен глобален характер. Ето защо обектът на представяне в тази книга - стопанското развитие на българите в Османската империя - не може и не бива да се разглежда като нещо изолирано. Напротив, то може да бъде по-цялостно обяснено, ако се постави в общоимперски и регионален контекст - подход, към който са се стремили авторите в книгата.

Двата тома на колективната монография съдържат 26 глави на 27 автори - млади и утвърдени учени, всеки от тях доказал се специалист в своята научна област, представители на университети, научни институти и музеи от България и Турция. Общата редакция на книгата не означава задължително унифициране на отделните глави. Напротив, авторите са имали пълната свобода при употребата на термини и в изказването на тези, които и до днес остават дискусионни в научната литература. Внимателният читател вероятно ще открие дублиране на теми в отделните глави. Дори могат да се срещнат различни мнения по едни и същи въпроси. Това е научен плурализъм, който съвсем съзнателно е търсен и толериран в общата редакция на книгата. Целта е да се представи възможно най-широк кръг документално аргументирана информация, която да задоволи интересите и на най-претенциозния читател и да го насочи към точните исторически обяснения.

Към някои от главите са включени подробни приложения, съдържащи оригинални документи, представени и в превод. Не липсва и илюстративен материал - факсимилета на документи, литографии, снимки и пр., които онагледяват богатото съдържание.

Монографията е редактирана по всички изисквания за съвременно научно издание. Отделните глави са рецензирани от утвърдени специалисти, ползващи се с международно признание.

Това е първият в българската историография опит за цялостно представяне на стопанската история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.). Книгата няма претенции, че изчерпва темата (това едва ли е постижимо!), но силно се надявам да послужи в бъдеще за следващи подобни опити, които да надградят нашите усилия."
Чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев

Нион Аз-буки
София, 1113
бул. Цариградско шосе 125 бл. 5
azbuki@mon.bg

Встъпителни думи
Иван Русев. Стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на XX век) - идеи за периодизация и перспективи на изследванията

• Икономическият растеж през призмата на икономическата теория като основен критерий в изготвянето на историческа периодизация
• Поглед към периодизациите на Османската империя и на българската история по време на османската власт
• Периодизация на стопанската история на българите в Османската империя (XV - XX век) - идеи и аргументация
• Първият период - защо XV - XVIII век?
• Вторият период - защо от началото на XIX век?
• Краят на периодизацията на стопанската история на българите в Османската империя - защо до началото на XX век?
• Стопанската история на българите в Османската империя в перспективите на историографските изследвания
• Заключение

Пенчо Пенчев, Петко Ст. Петков. Българската икономическа мисъл през османската епоха (XV - XIX век)

• Православието и българската социално-икономическа мисъл
• Османската империя, либерализмът и българите
• Османската империя, национализъм и стопански национализъм
• Георги Раковски и идеята "Купувай българско"
• Георги Раковски и международните аспекти на българския стопански национализъм
• Индустрия и протекционизъм
• Радикалните проявления на стопанския национализъм
• Икономически идеи за бъдещата българска държава на организациите и дейците за национално освобождение

Красимир Кръстев, Невян Митев. Монетната циркулация в българските земи под османска власт

• Османски монети в българските земи през XIV - XIX век
• Османски монетарници в днешните българските земи
• Европейски монети в българските земи под османска власт (XV - XVII век)
• Метално съдържание на монетите през XV - XVII век
• Стойност и разменен курс на европейските монети в Османската империя през XV - XVII век
• Фалшиви монети в българските земи през XV - XVII век
• Европейски монети в българските земи през XVIII - XIX век (до 1878 г.)
• Колективни находки с монети от XV - XIX век от територията на България
• Колективни монетни находки от XV - XVII век
• Колективни монетни находки от XVIII - XIX век

Красимира Мутафова. Османската законова рамка и стопанската история на българските земи през XV - XVIII век

• Методология и подходи на изследване в българската историография и световната османистика
• Следосвобожденската историография: позитивистичен подход
• Промяна в научната парадигма в изследванията след Втората световна война
• Посттоталитарен рационализъм/позитивизъм. Нови методи и подходи. Case study
• Регламентиране на османските аграрни отношения и институции в законодателствата на османските султани
• Централизирана политика и законови рамки на развитие на градското стопанство в Османската империя и в българските земи

Айше Каяпънар, Левент Каяпънар. Административно деление, земеделско производство и животновъдство по българските земи през XV - XVI век

• Българските земи, включени в административното деление на Османската империя
• Земеделието и животновъдството по българските земи през XV - XVI век
• Опит за сравнение на селскостопанското производство по българските земи с другите провинции на Османската империя
• Заключение

Милена Петкова, Невена Неделчева. Аграрни институции и стопански модели в българските земи през XV - XVIII век

• Стопанският модел на Османската империя
• Стопанският модел на Източния дял на Тракийската низина
• Моделът на стопанско развитие в Никополския санджак
• 3аключение

Паулина Андонова. Вакъфът в българските земи, XV - началото на XIX век

• Основни документи, свързани с вакъфите
• Вакъфнамета
• Регистри
• Кадийска документация
• Други
• Цел на изследването
• Същност и развитие на вакъфа като политико-религиозна и социално-икономическа институция
• Вакъфската институция в хода на завоеванието и установяването на османската власт в българските земи, края на XIV - XV век
• Развитие на вакъфа в периода XVI - XVIII век - от основно средство за налагане на османската власт и установяване на османския културен модел в българските земи към пълно подчиняване на държавната хазна
• Същност на вакъфа
• Вакъфът между волята на фондатора и реалната практика. По примера на вакъфа на Софу Мехмед паша в София
• Вакъфът като политико-религиозна институция в българските земи
• Значението на благотворителната дейност
• Ролята на благотворителните фондации в усвояването на извънградското пространство и взаимодействието на властта с дервишките ордени в контекста на водената от страна на султаните политика през XVI век
• Ролята на вакъфа при оформянето на нова жилищна зона
• Символизмът, вложен в строежа на благотворителни комплекси
• Управление на вакъфа
• Цел и финансово състояние на вакъфа до началото на XIX век
• Намесата на държавата във вакъфската институция
• Зияде-и джизие
• Намесата на държавата в управлението на вакъфа
• Посегателството на държавата върху дейността и предназначението на благотворителните сгради
• Ролята на вакъфа в стопанското развитие на българските земи
• Ролята на вакъфа в градската икономика
• София. Кервансараят, разположен срещу имарета
• Чохаджийският хан и дюкяните в София
• Кервансараят в Одрин
• Къщите в Солун
• Аладжа хан в Солун
• Дюкяни в Кюстендил
• Ролята на вакъфа в аграрната икономика
• Аграрните обекти и тяхното значение за издръжката на вакъфа. Приходи от воденици
• Приходи от наеми
• Къщи със стопански постройки в каза Зъхна
• Приходите от село Долно Дисовиче
• Приходите от чифлика в село Козлуджа
• Чифлик в Драма
• Приходи от Куру чифлик в с. Враждебна
• Значението на аграрните обекти за снабдяването на имарета
• Ролята на вакъфа за оживяването на пустеещи земи и отваряне на нови обработваеми площ
• Вакъфът като кредитор
• Заключение

Паулина Андонова. Аскери чифлиците в българските земи, XVI - началото на XIX век

• За термините чифлик и аскери чифлик
• Аскери чифлиците в историографията
• Същност на аскери чифлика в историографията
• Характеристики и генезис на аскери чифлиците в историографията
• Мястото и развитието на аскери чифлиците в аграрните отношения в българските земи през XVI - началото на XIX век (общи положения по примера на Софийската каза)
• Процес на формиране и развитие на аскери чифлиците
• Географско разположение и концентрация на аскери чифлиците
• Структура и състав на чифлиците
• Големина на аскери чифлиците
• Продукция и излишък на чифлиците
• Значение на чифлиците за османския елит
• Заключение

Кръстьо Йорданов. Категориите население със специални задължения в стопанския живот на османската провинция (XV - първите десетилетия на XVIII век)

• Разликите в законовия статут и социално-икономическия статус на населението със специални задължения в българските земи под османска власт
• Земеделие и служебни бащини
• Скотовъдство и джелепство
• Участието на населението със специални задължения в градското стопанство, занаятите и търговията
• Заключение
• Приложения

Стефан Димитров. Градско стопанство. Занаяти

• Преобразуване на българското пространство
• Градско стопанство
• Одрин - градски и икономически център в Тракия
• Професионална и социална структура на градското население
• Занаяти
• Търговия
• Земеделие и животновъдство
• Заключение

Невена Неделчева. Търговци и търговски стокообмен в българските земи под османска власт (XV - XVIII век)

• Динамика на търговския стокообмен
• Чаршията - средищен център на вътрешноградска размяна
• Пазарът и мястото му в регионалната икономика
• Държавна регламентация на вътрешната тьрговия
• Контролни фигури на градския пазар
• Цени и стоково разнообразие на градския пазар
• Образът на търговеца в Османската империя
• Търговецът - участник в локалната градска търговия
• Селските търговци

Делян Русев. Българите и българските земи в търговията между Османската империя и Западна Европа през XV - XVIII век

• Историографски и методологически наблюдения
• Регламентация на външната търговия
• Залязващата хегемония: италианските републики, османският пазар и българите
• Международната търговия в Черно море
• Разцветът на посредника: дубровнишките търговци в българските земи
• Османски поданици в търговията със Запада и тенденции в нейното развитие npeз XVII - XVIII век
• Заключение

Христо Христозов. Българските земи в османската система за доставки на зърнени храни през XVIII век

• Въведение
• Системата за осигуряване със стоки и суровини в османската икономическа парадигма и снабдяването със зърнени храни
• Доставките на зърно от българските земи: пространствени траектории през XVIII век
• Доставките на зърно от българските земи: социални траектории в Добруджа през 80-те години на XVIII век
• Зърно от Балканите и Черноморския басейн за Египет по време на климатичната криза през 80-те години на XVIII век
• Заключение

Красимира Мутафова. Преходни форми в стопанството (XVII - XVIII век)

• Радикални реформи във военната и фискалната система на Османската империя и отражението им в стопанския живот
• Навлизане на системата илтизам в различни сектори на икономиката през XVII и XVIII век
• Мукатаите в аграрния сектор и градското стопанство
• Въвеждане на системата маликяне в края на XVII век и развитието ѝ през XVIII век
• Църковни мукатаи и маликянета
• Промени в османския вакъф в края на XVII и XVIII век. Немюсолмански вакъфи
• Общи положения относно вакъфа
• Системата илтизам във вакъфското земевладение
• Немосолмански вакъфи
• Чифлишките стопанства през XVII и XVIII век

Авторите в том първи