"Има една приказка, че цветята си имат история. И име. Името разказва историята на всяко цвете, а когато го дадеш на някого, му даваш всъщност история. Даваш му отрязък от време, който е пропуснал или до който още не е достигнал. В "Квантова градина" времето е събрано накуп – преди, сега, тепърва... Всичко е минало и предстои – било то името на едно момиче, двойката заради преписване, преобърнатата ваза, глупавите сценарии, калинката, Венци и Далай Лама или Хенрих Дейвид Торо и дивите ягоди. Но не всички цветя, събрани накуп, правят хубав букет или пък градина. Градината си има принципи, не може градина ... |
|
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
|
Нови стихове Екатерина Йосифова е събрала в "Тънка книжка", която излиза от печат седмица преди Аполония 2014 ще бъде първата ѝ среща с някой и друг четящ. Най-вероятно - пишещ. Тънка книжка се старае съвестно да потвърди заглавието си: шейсет и четирите стихотворения (повечето достатъчно кратки) са разположени виртуозно от художника Христо Гочев (и по изричното настояване на авторката) на само трийсет и няколко страници. Съпроводени са с тънка усмивка - разбираща, почти сериозна, някъде иронично-самоиронична, освобождаваща... и разни други тънкости. Екатерина Йосифова е автор на тринадесет книги със ... |
|
|
Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
Иван Вазов за поезията. "Вазов - човекът" в спомените на проф. д-р Иван Шишманов. Биографична справка за автора и неговото творчество. Стихосбирките на Иван Вазов. Иван Вазов за българския писател и за своето творчество. Фрагменти от българската литературна критика за поезията на Иван Вазов. За мястото на Вазов в българската културна история. Избрана библиография за ученика. Отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
|
Индия, но без ореола на екзотиката. Животът, но без ореола на илюзиите. Човешкият жребий като низ от случайности и провали, които можем да превърнем в трамплин към успеха. Дните ни като крехко равновесие между отчаянието и надеждата. В тази книга по волята на обстоятелствата се пресичат пътищата на четирима души, които наглед нямат нищо общо помежду си: на Дина, сърцата вдовица, която не смята да се прегъва пред ударите на съдбата, на Манек, студент от заможно семейство високо в планината, дошъл да учи в големия град, на двама шивачи, Ищвар и Ом, чичо и племенник, избягали от беднотията и кастовото разделение в ... |
|
|
The intoxicating and bloodthirsty finale to the New York Times bestselling "The Cruel Prince", nominated for the CILIP CARNEGIE MEDAL 2019, and New York Times bestseller "The Wicked King". After being pronounced Queen of Faerie and then abruptly exiled by the Wicked King Cardan, Jude finds herself unmoored, the queen of nothing. She spends her time with Vivi and Oak, watching reality television, and doing odd jobs, including squaring up to a cannibalistic faerie. When her twin sister Taryn shows up asking a favour, Jude jumps at the chance to return to the Faerie world, even if it means facing Cardan, ... |
|
|
В тази великолепно илюстрирана книга са преразказани увлекателно и поетично най-хубавите митове и легенди, сътворени от траки, славяни и българи. Ще попаднете в магическия свят на родния фолклор, населен с невероятни създания на фантазията и мъдростта. Разказите за тях са съхранени в народните приказки, песни, легенди и предания, откъдето авторът е черпил информация и вдъхновение. ... |
|
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
|
"Ръкописът на синия бележник от дневника на Димчо Дебелянов попадна в ръцете ми по много странен, случаен и почти невероятен начин. За мнозина кратката история ще изглежда измислица, измама, мистификация и какво ли още не. Важното е, че за себе си знам, че тя е самата истина. Истината такава, каквато се случи в онази действителност, която крие всички варианти на възможното. Който иска, да вярва, който не - да вярва в каквото си иска." Роман Хаджикосев "Дневникът на Дебелянов. Синият бележник" е игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета. ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
