Специална поредица най-доброто от високата българска класика. Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков, Иван Гранитски и Панко Анчев. Всеки том е придружен ... |
|
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
|
|
Нощните ловци" по градските улици - вампири и трансформиращи се магове, вещици и магьосници... Онези, които живеят в часовете, когато над земята се спуска мъгла. Онези, които от векове се противопоставят на силите на белите магове. Защото разбират, че равновесието трябва да се запази. Защото разбират, че Мракът е не по-малко важен за този свят, отколкото Светлината. Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул. Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Шеметен бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, "Игра на тронове" е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконнородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта и една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
Второ издание. ... Началото на XIII век. Цар Калоян е убит, а престолът на Второто българско царство е обгърнат от несигурност и амбиции. В тези бурни времена, когато мечът решава съдбата на царства и народи, една млада жена се оказва в центъра на жестока борба за власт и оцеляване. Дъщерята на Иваница... Мария е обещана за брак по политически причини - нейният съюз може да донесе мир или да разпали война. Докато царството е разтърсвано от предателства, междуособици и външни заплахи, Мария влиза в битка, която не се води с меч, а с ум, воля и смелост. Дворцови интриги, неочаквани съюзи и опасни врагове дебнат зад всеки ... |
|
|
Новата книга на Валентина Радинска ще зарадва читателя, макар да е пропита с приглушения, но осезаем като подземен тътен, порой на болката. Една от най-големите съвременни поетеси с невероятния си талант превръща личната болка в общочовешка и общодостъпна, подарява ни я като дъжд, който измива прашните ни души с обещание за слънце. "Несбъднати души - ловци на дъждове! Прокрадват се през вятъра, и в облаци стаени тъй жадно се стремят към други светове - и пращат тънък лъх крилата им студени... За миг, за малък миг елате в моя мрак - във крехкостта на пламъка, във краткостта ми земна! Станете дъх и слово, станете ... |
|
|
В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Аз съм малкото кутре на твоята длан, Живот велик. Когато я свиваш в юмрук – да удряш, аз съм най-слабият ти войник. Но помилваш ли някого, разпнат на кръста – всичката своя сила бих дал. И съм готов да предвождам пръстите като генерал." ... |
|
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
|
„Голгота” е многопластово произведение, в което се преплитат няколко основни сюжетни линии, свързани помежду си с обща проблематика от философски, морален и естетически характер. Романът на Чингиз Айтматов представя хаоса и дисхармонията в човешките отношения, тъмната и светлата страна на живота, но е и израз на тревогата на автора за отнетата вяра в нравствената чистота и идеалите. Айтматов разглежда противоречивостта на човешката природата и задава много теми за размисъл като една от тях е за личната Голгота и корените на злото. В романа, който напомня на притча, са преплетени три основни сюжетни линии. Първата - ... |
|
|
От всяко изричане с човешки думи, като че ли единствено поезията може да пренася светлосенките на смисъла, еластичността на случващото се, съзвучието на многоброя... Събира прашец от мислите, за да препълни пчелина си с восъчно нетърпение и да направи мед от невъзможния възможен живот. Не от фактите, не от сухия скелет, а от енергията и тока на времето... Но кой ти разбира! По-важното е, че не изчезват хората, за които и мечтата е достатъчна. ... |
|
|
"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
