Книга на безпокойството. Изповедта на един поет

Книга на безпокойствието от Фернанду Песоа е грандиозен сборник от прозрения, размисли, импресии, видения и лирични описания - интимен дневник и роман-изповед.

Публикувана изцяло едва през 1982 г., тази мащабна прозаична творба е на висотата на най-добрата поезия на Песоа. Въпреки непълнотата на повечето текстове, много от тях само чернови или нахвърляни записки, това е произведение с майсторско владеене на прозата и художествения стил, с творческа оригиналност, силна образност и въздействие, дълбоко болезнен замисъл, мощно въображение и точно описание - шедьовър на световната литература от първата половина на XX век.

Песоа работи върху книгата през почти целия си творчески живот, поне от 1912 - 1913 г. до 1934 година. Воден от постоянната си природна склонност към деперсонализация, той приписва авторството ѝ на своя полухетероним Бернарду Суареш. За него Песоа казва в едно писмо: "Личността на Бернарду Суареш не се различава от моята, но е орязана. Това съм аз без разсъдъка и емоционалността".

Макар да няма коренно разграничаване, Суареш все пак е едно друго аз на Песоа, един свойски чужд образ. Това е един Фернанду Песоа, но със знак минус, който страда от раните на декадентството и ги лекува със сънища наяве, с мечтание, с бягство от действието и живота и стоически скептицизъм, с който се гордее. Книга на безпокойствието е книга за анти-живота на Бернарду Суареш и за истинския живот на Фернанду Песоа, ако животът му можеше да бъде такъв, какъвто го вижда в своите блянове.

В прекрасната си студия Георг Рудолф Линд определя Книга на безпокойството като молитвеник на декадентството. А декадентството поражда безпокойство, защото е недоволство от съществуващата действителност. В този свят поетът изпитва силно чувство на отчуждение и за него книгата битието тук и сега означава предимно безпокойство, което може да се преодолее само с мечтание и сънуване наяве. Всъщност, ако се следва първоначалният замисъл на Фернанду Песоа, могат да се разграничат две части или две Книги на безпокойството.

Като първа част е публикувана Книга на безпокойството, приписана на Бернарду Суареш - това са по-късните текстове, създавани през 1929 - 1935 година, по-близки до зрелия Фернанду Песоа и до неговия оформен вече план за книгата. Именно тази книга Песоа е оповестил сред приятелите си, от нея приживе е публикувал различни откъси и към нея е искал да адаптира по-ранните текстове. Във втората част е поместена Книга на безпокойството на самия Фернанду Песоа - тук са текстовете от първата фаза, 1913 - 1920 г., които е трябвало да бъдат редактирани и адаптирани към стила на Бернарду Суареш.

Във втората част съществуват два вида текстове - озаглавени, донякъде самостоятелни литературни творби, обикновено написани като поезия в проза, и мемоарно-изповедни страници, в които Фернанду Песоа вече очертава бъдещата Книга на безпокойството от Бернарду Суареш, макар според декадентско-символистката естетика от 1912 - 1914 година.

Книга на безпокойството на Фернанду Песоа е книга на тъгата и меланхолията, на разочарованието от света, на посредственото съществуване, избрано като висша форма на мъдростта и иронията. Тя е пътен дневник на най-неподвижния и най-равнодушния към пътешествия между поетите и същевременно - книга на радостно опиянение от силата на въображението и монолог, диалогично отворен към потомците, търсещи истините за себе си, за изкуството, за живота и за смъртта.

Книгата е част от поредицата Познай себе си от издателство Кибеа.

Кибеа ЕООД
София 1528
Дружба 1, бул. Искърско шосе № 19
office@kibea.net

Из Предговор на Фернанду Песоа
Из Увод на Бернарду Суареш
Изповеди

• Датирани и хронологически
• Подредени текстове
• 1929 година
• 1930 година
• Буря
• Лес
• 1931 година
• 1932 година
• Смъртта на принца
• 1933 година
• 1934 година
• Недатирани текстове
• Мислено пътуване
• Максими
• Епилог
• Изпълних естествения си дълг
• Трезв дневник
• Вселена има и на улица Дорадореш

Поетични писания и размисли

• Текстове, включени в известни планове на автора 1912 - 1913 г.
• Перистил
• Дъждовен пейзаж I
• Дъждовен пейзаж II
• Възхвала на безплодните жени
• Молитва на отчаянието
• Абсурд
• Небивало пътешествие I
• Небивало пътешествие II
• В леса на отчуждението
• Златен дъжд
• Танц
• Последният лебед
• Трепетен миг
• Триъгълен сън
• Вълшебна идилия
• Жестока любов
• Край (последен откъс)
• Погребален марш за крал Лудвиг Втори Баварски
• Дневник наслуки
• Симфония за една бурна нощ
• Болезнен промеждутък
• Богородица на тишината
• Хронологично подредени текстове 1914 г.
• Милиметри (усещания за незначителни неща)
• Сетивистът
• Декларация за различие 1919 г.
• Майорът
• Недатирани текстове
• Царска приказка
• Езеро на притежанието I
• Езеро на притежанието II
• Реката на притежанието
• Естетика на измислицата
• Естетика на безразличието
• Естетика на унинието
• Омар Хайям
• Възпитание на чувствата
• Пасторал на Педро
• Божествената ревност
• Наръчник на мечтателя
• Праерос - Зрителната любов
• Празен гроб
• Дъжд
• Водопад
• Ваканционна проза
• Един ден (Криволица)
• Дъждовен ден
• Свиване на рамене
• Три почти любовни писма
• Апокалиптично чувство
• Откъси от автобиография

Страници от дневник

• За увода
• Хронологично подредени страници
• 1913 година
• 1914 година
• 1915 година
• 1916 година
• 1917 година
• 1920 година
• Недатирани страници