Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
|
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател."Така завършва Истанбул, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан зеницата на света, история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град. Портретът на Орхан Памук на града, намиращ се на два континента, е същевременно и автопортрет, пречупен през паметта и меланхолията на всички истанбулци, живеещи под сянката на една бивша империя."В нашето време на фалшификации, ... |
|
|
Картография на правото в България около 1900 г. ... "Младите нации усвояват опита на старите чрез обучение, като домашно. Те трябва да научат живота на по-старите нации наизуст, да го преразказват, да го играят и изживеят повторно, докато един ден стане техен собствен. Ако изобщо стане. Защото съдбата може да им изиграе лоша шега и да превърне именно повторението и подражанието в техен живот и в тяхно проклятие. Те могат да останат вечно да повтарят и вместо истински живот да живеят един живот "second hand"." Яни Киров ... |
|
|
Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
|
Есета и други драскулки. От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. ... "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно. Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Забравените българи" на издателство "Изток - Запад". ... В тази книга, издадена през 1925 г., Теню Начов описва малко известни събития и случки. Понеже е пряк участник в събитията, разказът му е жив и много увлекателен. Не избягва да каже истината, даже когато е против него и Либералната партия. Има особен поглед за борбите на българите за тяхното освобождение и поставя на първо място онези високо интелигентни и смели сънародници, които показват на света, че ние не сме диво племе, а смел и трудолюбив народ, готов да умре за свободата си. Скромността на Т. Начов е ... |
|
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
|
Съставители: Нина Киселова, Сузана Хазан. ... "Изданието, подготвено от Държавна агенция "Архиви" и издателство "Изток-Запад", съдържа в цялост дневника и спомените на големия български политик и държавник Никола Мушанов. Дневника си Мушанов започва да води на 19 юни 1913 г., когато е на 36 години, а последните записи в него са от 9 юли 1950 г., когато е на 78. Впечатляващи са последователността, упоритостта и дори стоицизмът на автора, който, макар и с продължителни прекъсвания (42 години), съумява неизменно да записва най-важното и стойностното около себе си, да разсъждава трезво и рационално ... |
|
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
|
Това, че Гешев по характер, стил на поведение и начин на работа е затворен, не много общителен или както в публикациите и спомените се нарича вълк-единак, е част от истината. От значение е и това, че за 20 години служба и то все в Държавна сигурност, той се среща с десетки, да не кажа стотици служители. Работи с какви ли не началници и подчинени. И тук в отношенията си с тях той издържа един от най-тежките си изпити. Защото няма нищо по-сложно и по-трудно в чиновническата йерархия да издържиш на личностните взаимоотношения, на капризите и странностите на хората, на завистта и злобата и да се пребориш с посредствеността. ... |
