Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
"Сбогувания" е мистериозна история, разказана от името на съдържателя на провинциално кафене, който има претенцията да бъде тънък познавач на човешката психика. Неговият поглед е привлечен постоянно от един самотен мъж. Новопоявилият се болен от туберкулоза и се лекува в близкия санаториум в полите на планината. Той не може да се примири с живота в болницата и порядките в селото и съвсем скоро предизвиква раздухването на всякакви слухове. Особено след появата на две мистериозни жени. Едната е съпругата, а другата любовницата, или...? Коя е тази възрастна жена, която взе, че умря в странния град Санта Мария? Защо ... |
|
|
Сборник съчинения ... Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала. "Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Един различен тип трилър, в който се преплитат мит, мистерия, история и теология. Преди "Шифърът на Леонардо" този роман разклати догмите. ... Романът "Краят на кръга" е публикуван две години преди "Шифърът на Леонардо" да види бял свят. Не малко са коментарите както на критици, така и на неспециалисти относно приликите между двата романа. Не липсват и намеци за плагиатство - главният герой е албинос; нещата се въртят около родословието на Иисус и потулени тайни на християнството; зад всичко стои всесилна международна организация; и двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
|
Томът включва избрани стихотворения на известния поет и художник, както и киносценария "Пролом за безумци". ... |
|
|
В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Манйошю "Сборник от милиарди листа", а останалите – от императорските антологии, съставени между Х и ХІІІ в. "Дори да ме забравиш, замълчи за това. Остави ми за спомен недосънуван сън от мимолетния ни свят."Ума но Найши ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Manyōshū Сборник от милиарди листа, а останалите – от императорските антологии ( ... |
|
|
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател."Така завършва Истанбул, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан зеницата на света, история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град. Портретът на Орхан Памук на града, намиращ се на два континента, е същевременно и автопортрет, пречупен през паметта и меланхолията на всички истанбулци, живеещи под сянката на една бивша империя."В нашето време на фалшификации, ... |
