"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Аз съм тази, с която мъжът ти е в командировка. Аз съм тази, с която си пише във вайбър. Аз съм "бизнес вечерята" му до късно. Аз съм тази, на чийто парфюм мирише. Аз съм тази, която го кара да се смее. Аз съм тази, която го вади от битовизмите. Аз съм тази, с която иска да прави секс. Аз съм бягство от рутината. Аз съм интересното. Аз съм другата. Тази, която краде мъжа ти. Понякога за кратко. Понякога завинаги. Това е книга за жени. Красиви, некрасиви, умни, глупави, смели, страхливи, омъжени, разведени, работещи, безработни, грешни или безгрешни, направили своя избор за живот. Докато четете историите им, ... |
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
Книга втора от поредицата "Задругата" от Добри Божилов. ... Историческият роман "Задругата" - дебют на писателя Добри Божилов, стана абсолютно явление и безапелационен хит сред българските читатели. Посипаха се възторжени отзиви от всеки прочел я. Оглави класациите на всички търговски вериги и е най-четения роман за 2019 година. Действието в "Заветът" тече успоредно с това в "Задругата" но е от различна перспектива и с други герои, така че може да се чете и като самостоятелен роман. Каква е тайната скрита в тайната? Коя е Забулената, и коя Възлюбената? Кой е Исмаил Бей? Кой на ... |
|
Това е една разтърсваща, истинска история. Една жена, смазана от събития и обстоятелства, намира силите да се съпротиви. През множество премеждия излиза на правия път. Задава си вечните въпроси на човешката душа и намира отговорите им. Повечето хора не преживяват чак такива прииключения в живота си. Но въпросите не са по-различни - и днес, и в миналото, и в бъдещето, Отговорите също."Някога, когато не познавах Бога, търсех най-доброто за себе си - както го разбирах. Случи се обаче, че намерих нещо много повече. Нещо, което не можех дори да си пожелая, защото не знаех, че го има. Намерих Него..." Екатерина Цанева ... |
|
Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир, "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков, "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
Книгата е част от поредицата "Северозападен романь" от издателство "Попов мост". ... Торлака отново е в стихията си! И пак разказва история, за която се чудиш, наистина ли е описана в книга... Комично абсурдна и северозападно брутална. Какво се случва, когато един наперен самозванец се влюби? Как се възмъжава, докато следваш щурите идеи на потенциалния си тъст, за да повториш подвизите на Херакъл? През XXI век! По какъв начин ти се отразява да обиколиш половината свят, при положение, че не си напускал родното си село? Успяваш ли да се изправиш срещу авторитетите в живота си? И най-вече - можеш ли да ... |
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
Сара Джоунс пристига в България със съпруга си. Двамата живеят щастливо, докато един ден болката и страхът не почукват на вратата ѝ. Ще превъзмогне ли Сара себе си, ще продължи ли да обича? "Черно море бели стени" е магическа история за преплетени съдби и реални проблем, за силата на сърцето и радостта от последния лъч светлина, за могъществото на майката природа. Михаела Димитрова е родена е град Сливен. Завършва в СУ "Св. Климент Охридски" философия, а по-късно и публична администрация. "Черно море, бели стени" е първата ѝ книга. ... |