Антоанета Богоева принадлежи към отмиращата категория на писателите, които се осланят най-вече и преди всичко на дарбата си свише. Тя е сред малцината самородни автори, за които литературните компилации, цитатността, перифразите, литературните игри, присъщи на постмодернизма, са съвършено чужди. Естествено, на нея не и липсва контекст, за който ще стане дума. Но той не е съзнателно търсен, а е също така автентичен, както всичко при нея, просмукан сякаш с майчиното мляко. Тя има изяви в трите основни литературни жанра: поезия, проза и драматургия и във всичко, и навсякъде е поет. Лириката е нейното амплоа и нейната ... |
|
|
В книгата са поместени най-красивите, вдъхновяващи и въздействащи стихове на талантливата българска писателка. Стихотворенията са писани в различни етапи от творческия и житейския ѝ път и обхващат общия период 1937 до 2001 година. Книгата носи името "Копнеж", а неин съставител е съпругът на Блага Димитрова - Йордан Василев. В това издание на стиховете присъстват и бележки от Йордан Василев. Те допълват стиховете на поетесата, разказвайки любопитни факти около написването им и разкривайки истинската история, стояща зад създаването на едни от най-емблематичните стихове в съвременната българска литература. ... |
|
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
|
Ханс Кристиан Андерсен преди 170 години написа вечната приказка "Грозното патенце", което било толкова различно от останалите, че всички му се подигравали и го гонели, докато накрая не разбрали, че то е изящен лебед. В своята книга Росица Дякова разказва не за грозното патенце, превърнало се в красавец, а за живота и приключенията на семейство лебеди. Приказката е пропита с много любов и възхищение към изящните птици, дарени с грация, мъдрост, благородство и смелост. С увлекателен език авторката разказва тяхната поучителна история за красота, приятелство, любов и саможертва. Още от древността хората са ... |
|
|
"Въображаема Европа в личности" задава редица въпроси за европейската идея: интелектуален порив или политически инструмент е тя, прелюдия от миналото или пътеводител към бъдещето, административно обединение или заявка за общоевропейска принадлежност? Андрей Пантев отговаря на тези и още много актуални дилеми, въвеждайки читателя в пъстрата галерия на личностите, внедрили европейската идея, и "бащите - основатели" на обединена Европа, които са формулирали и застъпвали перспективите за подобна общност. Познати или забравени, интелектуалци, политици, крале и императори или скромен дякон от Карлово с ... |
|
|
Отклонение е сред най-обичаните романи на незабравимата българска писателка Блага Димитрова. С книгата си тя успява да ни разкрие любовта във всичките ѝ форми и измерения, независимо от това дали ни носи радост, тъга или разочарование: "Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание." Отклонение е роман за невъзможността влюбените да се завърнат в миналото и да изживеят любовта си. Единственото, което им остава, е истината, че в живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото. По романа е заснет едноименният филм ... |
|
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
|
Да се посмеем по български с най-забавните вицове за издънки. Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ... |
|
|
"Кой е открил Америка, кога и как? Кое създаде впечатляващата изключителност на този континент, чийто кратък исторически живот се вгради така плътно в съдбата на планетата? Какво всъщност е Америка? Към тези неостаряващи изследователски проблеми с не по-малка основателност следва да бъде прибавен и още един - този, стоящ в заглавието на настоящата книга. Бързам да предупредя, че разграничението на две Америки този път не е построено върху основата на социално-политически показатели. Това разграничение е изградено от разликата в историческите корени при усвояването и институционното творчество на отделните американски ... |
|
|
Лиляна Михайлова е родена в град Пловдив. Завършва Софийския университет. Шест години е учителка по български език във вечерния минен техникум в град Перник, после работи като редактор. Издала е над двадесет книги с проза. Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Германия, Португалия, Румъния, Финландия, Холандия, Дания, Франция. "На 11 май 2014 г. Лиляна Михайлова щеше да навърши 75 години. Пиша щеше, защото на 18 април 2010 г. тя напусна видимия свят, завещавайки му повече от 20 книги - разкази, повести, романи и сценарии, сред които: "Отвори, аз съм", " ... |
|
|
Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
