Книгата е част от поредицата Книги за ученика от издателство Пан, в която са представени литературни произведения, включени в учебната програма за 4. клас - 12. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Уникалният том за първи път събира на едно място неразказаните легенди и предания за чудесата, които пази Свещената планина. Тя не е поредният пътеводител за културен туризъм, нито претенциозен алманах за културно-историческите стойности на обектите. Това е истинска енциклопедия по родолюбие, търсеща дълбоко духовното, криещо се зад интересните за екскурзиантите места от миналото и настоящето, сдържащите дъха творения на природата, даващите удовлетворение на вкуса съвременни постижения на туристическия бранш. Увлекателната книга съживява хилядолетната българска история чрез миналото на планината, криеща и днес толкова ... |
|
|
Четвърто издание. ... Боян Мага - княз Вениамин - е брат на цар Петър Велики, на св. Иван Рилски и син на цар Симеон Велики. Обучен от Великия Посветен Вотан в Египет, овладял тайните на менталната трансмутация, на новостите в медицината, на цялото знание, до което са имали достъп само Велики Адепти, архиепископ Ба-Ян Мага достига до последната степен на посвещение, когато човек е в състояние да пробуди Божественото начало в себе си, след като е овладял своя ум и пречистил сърцето си. Той е създателят на богомилството, изиграло огромна роля за Реформацията и Възраждането на цяла Европа, защото пораждат Хусизма и подготвят ... |
|
|
"В едно свое интервю Недялко Славов сам дава ключа към романа Илюзионистът, а и към цялото си творчество - свободната воля. Тя прави човека различен от всяко друго творение, от всичко познато. Романът Илюзионистът е майсторска игра с различните превъплъщения и гледни точки. Но не това прави книгата уникална. Подобно на христологичния догмат от V век, художествените текстове на Недялко Славов не са проста сплав от поезия и проза, те са 100% поезия и 100% проза неслитно и неразделно. Изразните средства на Илюзионистът са завладяващи. Характерите са ярки до границата на поносимото. Чувството за хумор, което присъства ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
В публицистиката си Стефан Продев е ясен, конкретен, категоричен, понякога дори императивен. В нея има гняв или възторг, но никога неопределеност. Той не познава и не признава двусмислията, плахостта, прикриването зад авторитети. В тома под заглавието "Носене на кръста" са събрани статиите, които сам авторът нарича "Хроника на три години",1990 - 1992. Тази книга е плод на живота. Горчив, но необходим. Тя показва колко е трудно човекът да остане верен на себе си, на идеята си. И дори на илюзията, която го мами. Тази книга няма амбицията да се хареса на някого. Единствената й амбиция е да покаже ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
|
Завладяващо и мъдро, така както само Стефан Продев умее да разказва, тази книга ни разкрива удивителни картини от българския пейзаж, стоплени от присъствието на незабравими хора, обагрени от невидими за обикновеното око детайли, случки и светлосенки, които единствено голям художник може да съзре. "Всичко идва и си отива. Градове и села, хора и животни, цветя и птици. Единствен Балканът стои и не мърда. Гигантските му гънки са все едни и същи. Ту тъмни, ту прозрачни, подобни на вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където все нещо пуши, а восъкът - на изток, потекъл като лава. Това са гранитът и кремъкът, ... |
|
|
Ейбрахам Коен (1887-1957) е сред най-задълбочените изследователи на талмудиския иудаизъм. Той е редактор на изданието на Библията, осъществено от "Сончино Букс", и участва в преводите на Талмуда и Мидраш. Талмудът е един от великите класически текстове на човешката цивилизация - вечни, въздействащи, вдъхновяващи. Той се нарежда сред безценните писмени паметници в историята, наред с Библията, "Държавата" на Платон, Аристотелевата "Политика", Корана. Общото между тези книги е силата да привличат вниманието и да предизвикват отклик векове след своето създаване. От незапомнени времена, поколение ... |
|
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
|
|
Любовни стихове ... ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни. ... |
