Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Нихат Йоздал е роден през 1984 г. в гр. Халфети /област Шанлъурфа, Турция/. Завършва Педагогика в Университета "Мустафа Кемал Ататюрк" - Шанлъурфа. Няколко години работи като учител, след което заема ръководни длъжности в областната Дирекция на образованието. Понастоящем е в ръководството за проектна работа към същото учреждение. Творческите му изяви /в Турция и в чужбина/ са главно в областта на художествените инсталации, съчетани с поезия и класическо изобразително изкуство. Публикува поезия от 2002 година. Още първите му стихове в периодичния печат се посрещат с възторг от читателя и одобрение от критиката. ... |
|
|
Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
Край Копенхаген е убит българин. На фирма, която работи с България, не са предадени 300 000 долара капаро за поръчана стока. Кой е убиецът? У кого са парите? За да разплете този криминален възел, Емил Боев е командирован в Дания под името Михаил Коев. Попада в компанията на агенти на ЦРУ, които знаят всъщност кой е той – агент от българското разузнаване, пред когото “синее царството на красивата илюзия”. Опитват се да го вербуват. Устройват му различни капани. Минава през тежки изпитания. Вълнуващи моменти от работата на човек, който е на мястото си, но от сенчестата страна на живота. ... |
|
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
|
|
Стара войнишка каска, шепа седефени копчета, листи от тефтерче, ликът на една Мадона в черен цвят и вътрешни съмнения: Съществува ли друг, нетленен и вечен свят, обитаван от нашите радости и надежди? Остават ли енергиите от човешките чувства след смъртта? А може би си луд, ако вярваш, че душата не умира? С тези въпроси пътува героят от поредния роман на Емил Андреев "Лудият Лука". Призован от мистичен женски глас, художникът Лука Каменов тръгва по следите на загадъчна икона, за да попадне в светилището Рокамадур, откъдето ще последват „случайни“ срещи, разкриващи неподозирани тайни. Така заедно с него и ние ... |
|
|
Милиони признават Айн Ранд за един от най-великите мислители и писатели на XX век, но малцина я познават като човек от плът и кръв. В „Моите години с Айн Ранд“ Натаниъл Брандън ни разказва за бурната любов между него и енигматичната авторка на „ Изворът “ и „ Атлас изправи рамене “. Ще откриете изключителна жена, видяна през очите на млад мъж, срещнал я за пръв път месец преди да навърши двадесет. Взривоопасната любовна история започва с пламенно писмо от изпълнения с възхищение Натаниъл и продължава повече от две десетилетия, за да завърши с горчиви упреци и обвинения в предателство. С докторска степен по психология и ... |
|
|
Българо-английско издание. ... Сезон след сезон. Помежду различна боя! Season after season. Inbetween different paints. ... |
|
|
Книгата е опит за творчески портрет на големия български пианист, прекрасен музикален педагог, талантлив музиколог и текстолог, виден културен деец – нашия забележителен съвременник проф. д-р Атанас Куртев. Тя обхваща различни периоди от неговата всеотдайна творческа и преподавателска дейност; интервюта с маестрото, статии и рецензии по повод концертните изяви, както и топли думи от ученици, приятели, колеги. Включени са и няколко кратки „импресионистични“ есета от самия Атанас Куртев. Използвани са материали от личния и семейния архив – част от кореспонденцията с родителите му, дневници и др. Създавайки портрет на ... |
|
|
Любовни стихове ... ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни. ... |
|
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
