В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер, различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари. Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |
|
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
Завладяваща и жестока одисея, обхващаща повече от хиляда години история, конфликти и култура. Преди хиляда години Украйна е била център на първата велика славянска цивилизация - Киевска Рус. Днес страната е разкъсвана от най-кървавата криза в историята си, довела до смъртта на десетки хиляди. Украйна е била гранична земя и бойно поле в продължение на повече от седем века: от монголската инвазия през 1240 година до протестите на Майдана през 2014 година и опустошителното нахлуване на Русия през 2022 година. В тази проникновена книга Анна Рийд съчетава историческите проучвания с личните си впечатления, за да очертае ... |
|
Всяка любов се разпада на моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш, се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат... Едно пътуване през горещото испанско лято. Двайсет различни лица на любовта. Събрани са в Барселона като парченца от мозайка на Гауди - цветни, различни, с още неизгладени от времето ръбове и с бляскав гланц от мечти. Даниела е от България, Олга - от Колумбия, Марта - от Испания, Хавиер - от Аржентина, а Абнер и Тобиас - от Германия. Отправят се заедно към Кадакес, за да отпразнуват рождения ден на Марта. Но се оказва, че всеки ... |
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
|
"В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези периферии се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката." Капка Касабова "От ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Казват, че в литературата има само две теми: любовта и смъртта. Именно те имат изключително изразително присъствие и в Световъртеж. Чувства - първия роман на Зебалд. В четири самостоятелни части (четири мистериозни истории), изкусно свързани с повтарящи се мотиви, исторически и литературни препратки и автобиографични спомени, авторът преплита фигури и времена, създавайки атмосфера, белязана от безпокойство и тревожно предчувствие за бъдещето. Френският войник Анри Бейл, световноизвестен като Стендал, и особено пражкият чиновник Франц Кафка, един от титаните на модерността, духът на чието литературно творение - ловеца ... |