Вълшебната планина

Вълшебната планина Томас Ман Времетраене: 0:55 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието.

Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види братовчед си в санаториума, прераства в седемгодишно духовно пътешествие, по време на което Ханс Касторп променя нагласата си към живота и стига до извода, че всяко по-висше здраве трябва да е преминало през дълбоко опознаване на болестта и смъртта.

Вълшебната планина e едно от най-влиятелните произведения в световната литература, художествено-философско изследване на времето в различните му измерения. Роман за любовта, болестта, възпитанието, живота, смъртта и времето, за човешкото пречистване и способността да преживееш.

Вълшебната планина е публикуван за първи път на немски през 1924 г. Ман започва да го пише през 1912 г., докато е в швейцарския санаториум Давос, където съпругата му лекува белодробно заболяване. Идеята на Ман е след Смърт във Венеция да напише забавен разказ, в който темата за смъртта е интерпретирана в пародиен план. Разказът обаче се превръща в мащабен роман, писан в продължение на 12 години и превърнал се в едно от най-емблематичните произведения в литературата на XX век.

Томас Ман (1875 - 1955) е немски писател, есеист, социален критик, филантроп, носител на Нобелова награда за литература през 1929 година. Ражда се в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар патрициански род, в северния град Любек. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но бива уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет Мюнхен с намерението да стане журналист.

През 1894 г. публикува първата си новела Падналата в авторитетното списание Ди Гезелшафт. Става сътрудник на списание Симплицисимус и създава множество кратки разкази и новели. През 1895-98 г. заедно с брат си - бъдещия писател Хайнрих Ман - пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман Буденброкови и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание - тогава създава романа Кралско височество (1902) и прочутите новели Тристан (1903) и Тонио Крьогер (1903).

През 1905 г. излиза първият фрагмент на незавършения му роман Изповедите на авантюриста Феликс Крул (1911), както и новелата Смърт във Венеция (1912). През 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. А през 1924 г. излиза романът му Вълшебната планина.

Ай Си Ю ООД
София, 1111
ул. Хубавка № 8
office@icu-bg.com