Във Фермата на писателите участваха: Жаклин Щъркелова - писателка на българщината. Никола Чорбаджиев - писател-евроатлантик. Явор Шивачев - писател-алкохолик. Минко Хинков - писател-народняк. Гичка Стоянова (Джина) - поетеса с невроза. Емил Захариев - писател-конспиратор. Лили Сандалкова - журналистка от културата. ... |
|
|
Ангел е бивш учител, който губи всичко и става бездомен алкохолик. Мануела още не е навършила петнайсет, когато е принудена да проституира на междуградски път. Тази книга е историята на следващите близо три десетилетия от животите им и е разказ за това как те се превръщат в двама от най-могъщите и важни хора в една завладяна от мафията държава, в която преходът е бил бутафорен, политическите и икономическите процеси са дирижирани от кадри от службите на стария режим, които от сенките безскрупулно дърпат конците на всички и всичко, като по този начин крадат не само настоящето на сънародниците си, но и тяхното бъдеще и ... |
|
|
"Ще се влюбиш, Тейт. И когато това стане, животът ти ще се промени завинаги."Нюйоркският архитект Тейт Донован заминава за Кейп Код с надеждата да започне отначало и да възстанови контрола над живота си. Срещата с мистериозната Рен вдъхва надежда на Тейт. Двамата установяват незабавна връзка, каквато никой от тях не е изпитвал досега. Но постепенно той открива, че зад привидната идилия в малкото градче тлеят омраза, завист и алчност, които заплашват крехката им връзка точно когато тя започва да разцъфтява. А истината за миналото на Рен ще подложи на съмнение всичко, в което Тейт някога е вярвал. Хроникьорът на ... |
|
|
Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
|
"Голямото предизвикателство на Емануел Икономов е, че е непредвидим. По неповторим начин той съчетава типично българските и надвременните проблеми. И продължава да ни смайва, тъй както само той умее." Георги Цанков "Някога един мъдрец е казал, че от една-единствена капка вода можем да разберем за съществуването на океани. По същия начин микрокосмосът на обитателите на приказната гора в Баснословник представя в камерна обстановка най-доброто от сатирично-фантастичните и същевременно тъй реални светове на Емануел Икономов, при това под- несено в удивително лек и увлекателен стил." Любомир Николов- ... |
|
|
Има истории, които започват там, където сякаш всичко свършва. Те се раждат от края - когато пепелта още тлее и малко пламъче надежда тихо мъждука. Новият лекар в болницата не може да устои на историите на баба Магда - мъдра старица с глас като песен и дарбата да те пренася с думи в отминали времена на чудеса, горски създания и изпиващи душата копнежи. В сърцето ѝ се крият не просто спомени, а смайващи легенди от старите български земи, където страшни змейове бродят редом с всякакви други чудати създания. А младата Магда е сякаш орисана да ги привлича. От дете тя расте близо до юнака Марко и дори му помага да ... |
|
|
Пътешествието в миналото, което може да ни отведе в бъдещето, продължава... с още повече факти, които трябва да знаем; още повече артефакти, които трябва да преоткрием; още повече герои, които трябва да помним; още повече истории за нещата, които ни правят българи. "Не очаквах, че първата ми книга Нека помним. Истории от историята ще достигне до толкова много хора. Това е голяма чест, но и голяма отговорност. Нейното продължение се роди благодарение на вас - хората, обичащи българската история. Освен истории за славни владетели, археологически открития и изумителни артефакти, ще откриете още много примери за ... |
|
|
"Мисия за двама? Далечната планета? Мечти! Можел да пропътуваме през живота си и сами. Но когато сме двама, пътуването е несравнимо! Нищо, че всеки следва своята мисия. Вярно е, че далечната планета е цел на космическите пътешественици. Но нали е и най-отдалеченото място, към което дълго ни носят мечтите? Когато душите жадуват несбъднато, а няма толкова големи надежди за сбъдване тук и сега, те политат с мечти, с които няма бързо да се разделят. Дано пътувайки да чуят небесните отгласи на любими гласове. Дано съдбата се смили и на оная планета да зазвучат мелодии на сбъднато щастие!" Из книгата ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Виждах една уголемена за човешки крак извивка, твърде неясна и разпръсната в колебание. Приличаше на стара крайбрежна диря, преди да я погълне следващата по-голяма вълна. А всъщност означаваше несигурна стъпка. Така колебливо вървят хората, които обичат да размишляват. Те не газят земята, те я галят, защото са погълнати от мига на размисъл, от дуела на тези и антитези, които сами си устройват, докато се усмихват през отсрещния тротоар на бивш колега или набелязват нова скучна цел. Следите им са едва доловими, деликатни, като самите тях. Може да ги следваш, но не и да ги прочетеш. Откривах, че Смисълът на Живота ни е в ... |
|
|
Дълбочината на нещата, тяхната същност - Старите Клоуни на Нашия Свят... Изплъзват се, крият се, понякога изчезват за дълго, но когато отново потънем в човешките си неволи, те се връщат, за да погалят сърцата ни и да ни озарят с неизменчивостта си и с вечния си смисъл. Истинската обич и истинската красота съществуват като че ли извън времето, на някое сюрреалистично място, скрито от очите на света. Място, като онова, наречено Къщата на Клоуните, където се докосват съдбите на странни хора с уморени души. Спокоен, грижовен мъж без име, заровен в древните книги и тяхната мъдрост, и неговата неземна мълчалива жена, потопена ... |
|
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
