Лятото на 1968-а - докато светът е разтърсван от политически и социални революции, в английския град Брайтън кипи усилена работа по филма Изключително полезната стълба към луната на Емили Брейсгърдъл. На снимачната площадка се преплитат съдбите на няколко души, всеки от които ревностно крие своите тайни. Елфрида Уинг - писателка с алкохолна зависимост, изпаднала в творческа криза; Талбът Кид - продуцент и прикрит гей, който търси себе си; и Ани Виклунд - известна актриса с ранима същност и пристрастеност към различни медикаменти. По време на снимките тримата се сблъскват с неочаквани обстоятелства, които са на път да ... |
|
Константинос Кавафис, безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
Интернет доведе до революции по цял свят, но и до силна цензура. Цели общества живеят онлайн, но в същото време софтуер за масово наблюдение се внедрява навсякъде. Нашата цивилизация е стигнала до кръстопът. В едната посока лежи бъдеще, насърчаващо поверителност за слабите и прозрачност за силните, в другата е интернет, който прехвърля властта над цялото население на безотчетен комплекс от шпионски агенции и техните транснационални корпоративни съюзници. Шифропънковете са активисти, които се застъпват за масовата употреба на криптографията като начин за защита на основните ни свободи. Джулиан Асанж, главният редактор и ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |