Учебникът "Теория и история на цивилизациите" е предназначен за студентите от специалност "Социология" в ОКС "бакалавър", а също и от специалностите "Медии и журналистика" и "Медия икономика" в професионално направление "Обществени комуникации и информационни науки". През учебната 2014 / 2015 г. пред тези студенти започна да се чете учебната дисциплина "Теория и история на цивилизациите". Основната цел на курса "Теория и история на цивилизациите" е да запознае студентите с основните закономерности на развитието на локалните, световните и ... |
|
В новата си книга, Васил Проданов, опирайки се на големите закономерност на философията на историята и огромен емпиричен материал, анализира основните посоки, в които върви съвременния свят и какво можем да очакваме, че ще е бъдещето на човечеството. ... |
|
Настоящата книга предлага интересна интерпретация на Славната революция от 1688 г., оценявайки я като реванш на холандците, загубили предишните три сблъсъка с англичаните. Именно от фактическото "обединяване" на двете най-напреднали протестантски търговски държави произтича възходът на Великобритания като водеща икономическа и политическа сила през XVIII в. ... |
|
Основополагаща творба на един от най-значимите учени на ХХ в. "Материална цивилизация, икономика и капитализъм“ е въведение в световната история от XV до XVIII в. Настоящият том се издига над партера на материалния живот, който бе предмет на първата част на този труд, и разглежда следващите го непосредствено по-горни етажи на икономическия живот, а над него - и на капиталистическото действие. Стремя да анализирам съвкупността от игрите на размяната, като се почне от простата натурална размяна, та се стигне до най-сложната форма, включително и капитализма. Тръгвайки от възможно най-прилежното и безпристрастно ... |
|
В "Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме. "Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой ред ще бъде насочена към основата. Според ... |
|
"Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски ... |
|
Разговори без последствие. Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край. Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" ... |
|
Икономически промени и военни конфликти XV - XX век. Класическият труд на Пол Кенеди "Възход и падение на великите сили" остава все така еталон в амбициозната задача да се опише формирането на съвременния свят. Основната цел е да се намери обяснение за причините, довели до възхода и падението на могъщите държави и империи, за връзките между тях в продължение на пет столетия - от създаването на "новите монархии" в Западна Европа до началото на трансатлантическите глобални системи от държави. Естествено, в книгата се говори много за войни, най-вече за мащабните и продължителните, които са били водени ... |
|
Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на "хартленда", т.е. на евразийския континент и да възпира ... |