Пиесата "Ужасните родители" Кокто написва за 8 дни и още с появата си предизвиква скандал. Болезнени и маниакални семейни отношения. Конфликта родители - деца. Четирима герои преплетени в кръвосмесителни и обсесивни връзки. "Ужасните родители" е една от най-поставяните пиеси на Жан Кокто у нас. Многолик и плодовит, Жан Кокто (1889 - 1963) е автор на романи, стихове, пиеси, есета; а също режисьор и художник. Член на "Френската академия" и на "Кралската академия на Белгия", командор на "Почетния легион", член на Академията "Маларме", почетен президент на ... |
|
|
Историята за Орфей и Евридика е сред най-тъжните митове от цялата вълшебна гръцка митология. Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения в областта на поезията, киното, операта, живописта. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживата природа с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей) и с усилията му да изтръгне своята любима Евридика от подземния свят. Книгата е вълнуващо онагледена с прекрасните ... |
|
|
"Заблудени мацки" е четвъртият и последен от "американските" романи на Борис Виан, който той издава под името Върнън Съливан и които му навличат съдебна присъда и солена глоба за "оскърбление на добрите нрави". Наркотици, престъпни банди, кръв, коварни жени с волно поведение и екшън по улиците на Вашингтон изпълват този ироничен и остроумен черен роман. ... |
|
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
|
|
Две слугини, сестри, и една господарка. Благоговеят пред нея и я мразят, жадуват смъртта, репетират убийството. И играта се превръща в реалност, но може би жертвата ще е различна... Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. „Слугините” е най-знаменитата му пиеса, поставяна в цял свят. ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
"Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам "нещастие", защото сега ще видите какво произлезе от това..." ... |
|
|
От автора на "Рагтайм". ... "Хомър и Лангли" е последният роман на американския писател Е.Л. Доктороу ("Рагтайм", "Езерото на гмурците", "Жития на поети", "Били Батгейт", "Световно изложение"), който достойно се нарежда сред най-добрите му постижения. Хомър и Лангли са братя. Единият е сляп пианист, другият пострадал в Първата световна война от бойния газ ипирит и се люшка между лудостта и величието. Живеят като отшелници в огромната си богаташка къща на Пето Авеню, която препълват с изровени от боклукчийските кофи вещи, с купища стари вестници, ... |
|
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
