Книгата е посветена на българските календарни празници - тези, които се честват в определени моменти от годишния цикъл. Разказва също така и за родните обичаи, чрез които човекът в традиционната култура се стреми да си осигури здраве и благополучие. Тази книга събира българските празници, обичаи и вярвания, за да изгради пъстрата мозайка на фолклорния свят. Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция "Антропология на словестните традиции" при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция "етномузикология и ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
Книгата е разделена на две части - първата описва отделните християнски празници, а втората съдържа традиционни български рецепти за празничната трапеза. В първата половина ще откриете всичко за празниците от 4 декември (Варвара) до 20 януари (Петльовден) - кои са светците, чиито празници честваме, какво представлява самия празник, какви са ритуалите, какви са забраните, гаданията и предсказанията, какви са обредните храни, вещи и символи. Втората половина на книгата, пък ще ви разкрие как да приготвите някои от традиционните български ястия като хляб, качамак, рибник, сарми, зелник и много други. ... |
|
|
Второ издание. ... "Когато преди дванадесет години "попаднах" на темата на тази книга, аз - естествено - не си давах ясна сметка за пътя, който предстоеше да измина. Ако го бях направил, напълно възможно е да се бях отказал от начинанието. И това не би било лишено от основание. На първо място обезкуражаваща изглежда жанровата неопределеност на едно подобно изследване. Защото нощта, разбира се, не е просто природен феномен, отрязък от натуралното време, а и многосмислен символ и компонент от въображаемия свят на човека. Средновековието следователно се отнася към нощта по множество съвършено различни начина - ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
Авторът на тази книга, никому неизвестен досега, е роден и възпитан в патриархално българско семейство, закърмен с идеалите на възрожденското време. Баюа му поп Никола Петканов е бил учител, а после свещеник в родното си село Каваклия, близо до Лозенград, днешна Турция. Димитър върви по неговите стъпки - завършва прогимназия в Лозенград, а след това Цариградската семинария през 1905 г. Така подготвен, той поема "пътя на жертвената служба на род и родина", както сам се изразява. В продължение на 18 години работи като учител. Прокудени завинаги от любимия роден край през бурната 1913 година, Димитър с жена си и ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки - ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек - шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20 -те години и съживява много вълнуваща и ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман. Илюстрации: Дамян Дамянов. ... Понякога можеш да сключиш сделката на живота си със смъртта. Това е кратък разказ за нещата, които би пожертвал, за да спасиш нечий живот. Ако е застрашено не само бъдещето, но и миналото ти. Не само местата, на които си бил, но и отпечатъците, които си оставил. Ако трябва да се разделиш с всичко това, с цялото си аз, заради кого би го направил. ... |
|
|
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
"Представете си дълги ветрила от поли и фусти и клоширани наметки, нежни женски лица, освежени с руж, чепици от плат или шевро, везани със златни и сребърни нишки, и ръце в атлазени ръкавици, опънати до лактите... О, какви ли не образи са стигнали до нас от фотографчийницата на "Либих" в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетното питане "Вярно ли?!" и лекия кикот, щом заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, пак се колебайте: "Откога Русчук е разцъфтял? А не беше ли подир Освобождението?" Не, читателю драг! В навечерието на Руско-турската война от 1877 / 78 г. над ... |
