| Романът Доктор Живаго, писан в продължение на цяло десетилетие (1945 - 1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата,  Борис Пастернак  създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на  ...  | 
|  | 
| Безумие и ужас... Колко от това може да понесе човечеството, преди да положи основите на своя крах? Колко кръв трябва да бъде пролята, преди да осъзнаем колко много сме жертвали?  Истинското лице на войната ни бива разкрито чрез записките на двама души, изпитали нейния ужас. Авторът обрисува свят, в който земята е напоена с кръвта на невинните, завинаги белязана от трагедията на смъртта. Свят, пропит от багрите на Червения смях...  Червеният смях  Леонид Андреев  написва през далечната 1907 година, но творбата, превърнала го в един от най-великите руски писатели, е болезнено актуална и днес. ...  | 
|  | 
| Повечето българи са чували името на  Христо Пимпирев  и си спомнят усмихнатия професор от телевизионния екран. Знаят за експедициите и за нашата база на Антарктида, за трудностите, които полярниците ни срещат, и за успехите, които постигат на Ледения континент всяка година. Но кой е човекът зад широката усмивка? Как е успял да превърне личната си мечта в държавна политика и вече десетилетия наред да създава положителен образ на България по света? Какво го мотивира и вдъхновява и му дава сили неотклонно да върви напред?  Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет  Св. Климент Охридски, учен и  ...  | 
|  | 
| След дебютния си роман  Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас,  Виктория Бешлийска  за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето.  Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му  ...  |