В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов описва пътуването си до Световното изложение в Чикаго през Париж, Лондон и Ню Йорк. Щастливеца споделя впечатленията си от далечния и непознат за българина Нов свят. Той е едновременно изумен от природната красота и напредъка на западната цивилизация и огорчен от повърхностните човешки взаимоотношения и духовната нищета. Алеко сравнява напредналия свят с България и изразява тревогата си за бъдещето ѝ. Томчето включва и цикъла от четири фейлетона "Разни хора, разни идеали". ... |
|
Тази приятна и успокояваща история е любима на всички деца по света, които обичат влакчета, колички, животни, сладолед... Обичат да мечтаят и имат безкрайно въображение. Мелодично римуваният текст, в превъзходния превод на Мария Донева, е подходящ за четене на глас преди сън на най-малките, така и за начинаещи читатели. Влак невероятен спря на тази гара. Търпеливо чака да качат товара. Бели мечки носят с кофи сладолед, после го складират върху буци с лед. Слонове зареждат със боя цистерните, Ако се загледате, в тъмното ще мернете: костенурки идват със автомобили, планина от лего качват две камили, пясък за копаене, ... |
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книгата е част от поредицата Детска класика на ... |
|
Приказки от земята на маорите е екзотична колекция от двайсет и осем маорски приказки, които имат историческа основа. Те обясняват сътворението на света, природните явления, поведението на животните, птиците и рибите. Митовете и легендите са представени в проста форма за по-младите читатели и включват житейски уроци. Книга, която ще бъде приета с радост и ще възхити децата от първата до последната страница."Големият чар на тези приказки е съвършената простота, качество, което ги прави подходящи за деца от всички възрасти." Daily Citizen "Интересни и просто написани приказки от земята на маорите." ... |
|
Израснала като сираче, Анджела Старк никога не е харесвала Коледа. Тази година не е изключение - празниците наближават, а животът ѝ, който никак не е лесен, съвсем се обърква. Останала без работа и без възможност да плаща за квартирата си, тя и старият ѝ котарак Сам трябва спешно да си търсят нов дом. Последната ѝ възможност е да се премести временно при най-добрата си приятелка Джейн, която обаче е алергична към котки. Тогава пристига писмо - получила е наследство от баба си: на остров Нантъкет я очаква красива къща. Анджела заминава с намерението да я продаде и така да реши финансовите си проблеми. Но ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
Този роман разказва за приключенията на група осмокласници от Кирхбергския пансион. Няколко дни преди Коледа техните "врагове" от реалната гимназия пленяват един от пансионерите и изгарят тетрадките по диктовка на целия клас. Това е началото на истинска война... ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |