Какво би станало, ако три жени влязат в ролята на Индиана Джоунс по следите на изгубена статуетка? Когато Лузитания потъва през 1915 г. на борда и загиват повече от хиляда души. Единственият оцелял се отказва изцяло от досегашния си живот на сръчен крадец, запазвайки за спомен единствено малка сребърна статуетка, която спасява - наследство за бъдещите му поколения. Почти век по-късно статуетката, част от безценно трио с колекционерска стойност, е открадната от семейство Съливан. Трите наследнички са твърдо решени да си върнат реликвата на своя прародител, да съберат Трите Орисници и да станат толкова богати, колкото ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
Проф. Александър Шурбанов представя уникален превод на класическата пиеса на Уилям Шекспир Венецианският търговец. Творбата вероятно е написана през 1596 г. и се разказва за търговец от Венеция, който е заплашен да изтърпи тежко наказание, след като не успява да се разплати с кредитора си - евреин, от когото е взел огромен заем за да услужи на приятел."Антонио: Аз сам не знам защо така съм тъжен. Това ме мъчи; казвате, и вас измъчва, но къде съм го прихванал, какво е, от какво е породено, все още не разбирам. И от тъгата тъй обезумявам, че себе си не мога да позная. Салерио: Из океана люшка се умът ви - там, ... |