Джо Абъркромби, представител на новото поколение във фантастичния жанр, бива наречен "Гай Ричи на фентъзито" поради реализма, хумора, насилието и неповторимата атмосфера в романите си. "Гласът на острието" е първата част от трилогията "Първият закон". С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандърсън. Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз – това са имена, ... |
|
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
|
Една история, която доказва, че любовта е по-силна от гордостта. ... Време е за смяна, за промяна. Време е за фокусиране върху човека вътре, без значение какъв е полът. Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето. Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва. Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: "Тук ... |
|
|
В тази красиво илюстрирана книга са събрани интересни митове и легенди от Древния Китай, които отразяват вековната мъдрост на китайския народ. Те разказват за вечната борба между доброто и злото, честността и лъжата, трудолюбието и мързела. И, както е справедливо в тези приказки винаги побеждава на правдата и любовта. "Вървял цяла нощ, а на разсъмване се озовал пред висок стръмен хълм. Заобиколил го и що да види - скала, а в скалата пещера, която греела с дивна светлина. В пещерата седял старец, подвил крака, а от него във всички посоки се пръскали ярки лъчи. Тогава момъкът си спомнил какво им разказала майка им за ... |
|
|
От автора на "Да убиеш присмехулник". ... Мейкомб, Алабама. Двайсет и шест годишната Джин-Луиза Финч – някогашната Скаут, се връща от Ню Йорк да навести своя застаряващ баща Атикус. На фона на борбите за граждански права и политическите сблъсъци, които преобразяват Юга, завръщането на Джин-Луиза се оказва примесено с огорчение, когато тя научава тревожни истини за своето семейство, града и най-близките си хора. Спомените от детството прииждат и нейните ценности и убеждения са подложени на съмнение. "Джин-Луиза Финч винаги предприемаше това пътешествие по въздуха, но за петото си ежегодно завръщане у дома ... |
|
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
|
Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за свети Симеон Стълпник. Той издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело да се седи, а само да се стои прав. И той стоял там цял живот и целият християнски свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човекът сякаш прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник - това все едно е Гагарин на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно. Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях, не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник ... |
|
|
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка. ... Бедност. Пропадащи бракове. Старост. Изгубени надежди. Банкрут. Несигурно бъдеще. Жителите на Ориндж Бийч, Алабама, се сблъскват с всички тези проблеми, захвърлени в самота и безсилие да променят живота си. Но за един стар скитник, благословен с дарбата да вижда онова, което другите пропускат, няма безизходна ситуация. Тайнственият Джоунс обикаля из крайбрежния град и дава помощ на всеки отчаян, посявайки в душите мъдрост и безсмъртна надежда. "Прочел тази вълнуваща книга, имаш чувството, че и ти си срещал или всеки момент ще срещнеш този правещ ... |
|
|
"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? ... |
|
|
Защо "Химикал, шоколад и две рупии"? Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през ... |
