Отмъщението на жената е красиво и брутално. ... "Златната клетка" е драматична, спираща дъха история за измама, отмъщение и изкупление. На повърхността Фей има всичко. Перфектен съпруг, любима дъщеря и луксозен апартамент в най-хубавата част на Стокхолм. Но мрачните спомени от нейното детство във Фелбака я преследват упорито и тя се чувства така, сякаш е в капан или златна клетка. Някога е била силна и амбициозна жена, докато не решава да се посвети на мъжа си Джак. Когато разбира, че той я мами, целият ѝ свят се срутва. Фей е напълно опустошена, но отчаянието няма да я погълне, а ще отстъпи място на гнева ... |
|
|
"Виенски апартамент" е книга виенско колело. Завърта се и разпилява емоциите между горе и долу. Позволява да погледнеш отвисоко и те държи сигурно, така че забравяш околния свят. Във всяка кабина се крие отделна история - самодостатъчна, но неотменно свързана с всички останали чрез общата ос. Това, което задвижва въртенето, е Бианка - жената, решила да открие възможно ли е да превърне австрийската столица в свой дом. И ако го направи, дали ще е заради себе си, заради мъжа, с когото има (почти) незапочнала история, или заради малкия си син. Жилището, което наема за седмица, трябва да изиграе ролята на помощник - ... |
|
|
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |
|
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
|
Детективите от Лосанджелиското полицейско управление Рене Балард и Хари Бош се съюзяват, за да издирят жесток убиец. Минала е една година, откакто детектив Рене Балард е напуснала полицията заради сексизма, деморализацията и безкрайната бюрокрация. Но след като самият полицейски началник ѝ казва, че може сама да определя условията, Балард се съгласява да възроди и оглави отдел Неприключени следствия в елитния отдел Грабежи и убийства. От години Хари Бош работи по един случай, който го измъчва - убийството на цяло семейство от психопат, който още се разхожда на свобода. Балард отправя предложение на Бош: да дойде ... |
|
|
На 8 септември 1941 година, единайсет седмици след като Хитлер изненадващо напада Съветския съюз, Ленинград е обсаден. Блокадата трае почти 900 дни и довежда до гладната смърт на около 750 хил. души. Ленинград е завладяващ и достоверен исторически разказ, който хвърля светлина както върху ужасите на фронта, така и върху потресаващите подробности от живота в града: упоритото търсене на храна и вода, отслабването на емоциите и семейните връзки, грабежите, убийствата и канибализма, но и необикновените прояви на смелост и саможертва. Как се стига дотук? Защо градът не е превзет? Защо в него не настъпва анархия? Какво ... |
|
|
Книгата Стефан Данаилов. Игра на живот от журналиста Георги Тошев е в чест на 80-годишнината от рождението на легендарния български актьор, която се навършва на 9.12.2022."Игра на живот е книга за и от Стефан Данаилов. За любовта и липсата на любов, за огромния копнеж по срещата с другите, по киното и театъра. Игра на живот се вглежда в детайлите от едно човешко пътуване във времето. Автобиографичен повей, който минава през несигурното присъствие на собственика на истории, разказани от другите. Лична изповед, която се превръща в история на едно пъстро общество от чудаци, вече на изчезване. Спомените ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
Още приживе Майстора е приет за класик, патриарх не само на движението за Родно изкуство или Роден стил (както го нарича още през 30 -те години Чавдар Мутафов), но и за кулминация на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. "Фигурата на Владимир Димитров-Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство" с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев. "Изкуството на Владимир Димитров-Майстора се рязко отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните ... |
|
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
