Мишел Мафезоли, професор по социология в Университета Париж-V, работи предимно по въпросите на социалната връзка в общностите и нарастващата роля на въображаемото в ежедневието на съвременните общества. В книгата си "Ритъмът на живота" авторът показва как постмодерното преобръщане на ценностите, срутването на идолите на Разума, на Историята, на Прогреса отварят пътя към другостта, към ежедневието, към възобновените връзки със сетивното. В условията на заобикалящ ни песимизъм тази книга се опитва да ни помогне да разберем и живеем света такъв, какъвто е. ... |
|
|
Двуезично издание - на старогръцки и български език. ... В част II от Етическите съчинения на Аристотел се съдържат Евдемова етика и Речник-индекс към Никомаховата етика на Аристотел. Книгата е част от поредицата Съчинения в шест тома издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Книгата съдържа превода на Аристотеловия трактат За небето - основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с Епиномис - може би последния Платонов диалог. За авторството на този диалог се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията - някои от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
"Тази книга е едновременно научна и забавна. Тя е предназначена не само за специалисти, а и за всички, които търсят самопознанието и познаването на другия, за да подобрят междуличностните отношения, които много често са опорочени от оръдието с две страни - думите или разумния вербален език..." Проф. д-р Леонардо Алоро ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
|
Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха "втори баща" и "втора майка". В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това "заместване" е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене. Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си - със или без брак - днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин "бонус родител" е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в ... |
|
|
"Тази книга е родена от поредица радиобеседи на изтъкнатия медиевист Мишел Зенк. Тонът на книгата - приветливо сдържан като поздрав за желани гости - е зададен още в нейното заглавие Добре дошли в Средновековието. Мишел Зенк е успял там, където мнозина тесни специалисти се провалят, благодарение на три безспорни достойнства на тази малка книжка. Подбрал е най-представителните творби (или откъси от тях). Коментирал ги е и с оглед на тяхната художествена специфика, и в светлината на общочовешки ценности, които прокарват мост между нас и книжнина от далечни времена. Наблюденията си авторът е формулирал на жив език, в ... |
|
|
De L'infinito, universo e mondi. Изданието е двуезично на италиански език и на български език. ... През 1584 г. Джордано Бруно публикува в Лондон своя трети диалог на италиански език: "За безкрайното, вселената и световете". Съчинението e своеобразно продължение и развитие на собствената философска система на Бруно, чието начало е поставил с диалога "Пепеляната вечеря". В диалога авторът съчетава бляскавото си чувство за хумор и драматургично майсторство с излагането на ключови философски твърдения, които преобръщат цялата история на европейската мисъл. Бруно радикално променя съществуващата ... |
|
|
Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на "Нравствени съчинения". Започва се със "Забележителни дела и думи", защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към "Успоредни животописи". Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани "като примери и зародиши на животоописанията им". Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата на съдбата, "изказванията и изявленията, които съпътстват делата, страданията и успехите, позволяват да наблюдаваме ясно духовния облик на всеки". Така, ... |
