"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ... |
|
Книга на сбогуванията. Книга на чародействата включва избрани разкази, новели и легенди на писателя от едноименните цикли, публикувани от петербургското издателство Шиповник през 1908 и 1909 година. Майстор на словото, талантлив художник, чиито платна разкриват сложна гама от чувства чрез успоредното изобразяване на безобразното и прекрасното с едни и същи тонове, както става в самия живот, авторът насища прозата си с ярка поетичност. А корена на своеобразието на творбите на Сологуб поетът символист Александър Блок провижда преди всичко "... в неговата (на Сологуб) любима техника - тази техника се повтаря често и ... |
|
"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
"Майстора и Маргарита" е magnum opus на Михаил А. Булгаков (1891 - 1940). Авторът пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973 г. Появата му разпалва интереса на читатели и литератори - всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират като пословични до ден днешен. Със сюжетната си и стилова оригиналност, с жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците си, бяла лястовица в литературата по онова време. Битието на книгата доказва написаното в нея: "Ръкописите не ... |
|
Годината е 1972-ра. Младата Алисия Уестърн постъпва в психиатричната клиника „Стела Марис“ с четиресет хиляди долара в дамската си чанта. В поредица от напрегнати разговори с лекаря си тя разгръща историята на своя живот: обсебващата любов към брат си Боби Уестърн, страховитото наследство на баща им – един от създателите на атомната бомба, и халюцинациите, които я преследват където и да отиде. Докато блестящият ѝ ум се рее сред математиката, физиката и философията, Алисия неумолимо се приближава към ръба на собствената си вътрешна бездна. Между реалност и лудост, между знание и самоунищожение, тя търси отговор на ... |