"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
|
Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази са истории за хора и случки, които сплотяват и развеселяват компанията. Те изтъкват разказвача, но винаги в забавна и смешна светлина, така че всеки да се почувства съпричастен. Иван Гарелов е журналист с огромен опит. Характерно за него е да изглежда непринуден, докато е напълно подготвен. И този вид разкази са неговата специалност, истории, разказвани и оформяни години наред. В тях авторът споделя специализирани познания за храната и хората по целия свят - как изтрезняват унгарците, как живеят монасите в Атон, какво се яде по време на война във Виетнам и на пикник в Кувейт. ... |
|
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
Творба завещание, хроника на едно детство, а детството е посвещаване в тайните на живота, Като хроника на детството на едно момче. Като картина на живота в една многоетническа провинция на Кралство Югославия в навечерието на Втората световна война. Като огледало на живота на еврейската диаспора в тази част на Балканите. Като галерия от неповторими образи, видени през неподкупния детски поглед. Но преди всичко Semper idem е книга, излъчваща нежност, топлота и обич. Достойнство. Благородство. Човеколюбие. Деликатен хумор. Потапяш се в нея с желанието никога да не свършва. Надписът Semper idem, дал заглавието на книгата, ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
По улиците на гетото в Прага, прегърнати в мъглата на миражи и сънища, бижутерът Атаназиус Пернат тръгва по дирите на митичния голем. Появяващото се веднъж на 33 години същество отключва след себе си вихър от халюцинации и видения, които се смесват с реалността на призрачните герои на града - проститутки, вехтошари, кукловоди, улични музиканти. Определян като връх в творчеството на мистичния писател Густав Майринк, Голем е може би най-важният роман в неговия творчески път. Книгата е извезана от вихрушка от привидения, които свободно се придвижват в полетата на съзнаваното и несъзнаваното. Възхвалявана от мнозина, ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
Заглавието Кинкон е разговорна, просторечна версия на името на легендарната филмова горила Кинг Конг, на която е оприличен главният герой - има реален прототип от родното място на писателя, град Генерал Белграно в провинция Буенос Айрес. Това обаче съвсем не означава, че връзката на творбата с реализма е проста и еднозначна. Кинкон е сложен, богат, полифоничен роман, който не само позволява, но и изисква много прочити. Ироничен и разтърсващо трагичен поглед към традиционната дилема в латиноамериканската литература цивилизация-варварство, Въпросът за другия, в чиято светлина Цветан Тодоров вижда Завладяването на ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. Джорджич се връща, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики."He знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг ... |
|
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
