"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Вдъхновена от детството на авторката, Тялото, в което се родих е историята на едно момиче с дефект на окото по рождение. Нейният живот през седемдесетте години е повлиян от ограниченото ѝ виждане, но и от доминиращата идеология по онова време: свободния брак на родителите ѝ, многократната смяна на училищата, движението хипи, сексуалната свобода и последствията от нея. Физическите и психологическите особености на героинята я правят различна от останалите и я карат да се идентифицира с хората, живеещи извън модата и социалните норми. С тази книга, написана като монолог от дивана на психоаналитика, авторката ни ... |
|
Една покана, две сватби и двайсет и четири часа, които променят всичко. В един дъждовен априлски ден Жан-Пиер Морел получава покана, която ще промени живота му завинаги. Изненадващо Пол, негов бивш най-добър приятел, с когото не са се виждали от години, го кани на сватбата си в замък в Южна Франция. В деня на сватбата всичко се обърква. Жан-Пиер тръгва на път, но забравя поканата и не е сигурен къде точно трябва да стигне. След много перипетии, той най-после намира живописното имение, а сватбата вече е в разгара си. И кого да види - младата червенокоса жена, която по-рано дръзко го е прередила на бензиностанцията! ... |
|
Преди шест години в една закусвалня срещнах един невероятен непознат, който ми се изплъзна... или по-точно не дойде на уговорената ни среща. Уилям Картър, въпросният непознат от срещата ни преди шест години, бе последният човек, когото можех да си представя във фирмата на баща ми, където работех и аз. Та, докато се боря с паниката и вълнението, мъчейки се да се държа що-годе естествено, си давам сметка, че той дори не ме помни. Не съм сигурна дали да изпитвам облекчение, или тъга. Нещата се влошават, когато се разбра, че ще ни се наложи да работим в тясно сътрудничество, но категорични му заявих, че вече не си падам по ... |
|
Жена, която не е успяла в кариерата, и мъж, който е достигнал върха, се изправят пред предизвикателството на живота си, докато се борят със себе си и един с друг. Брет Ривърс е най-успешният спортен агент в бизнеса - бърз, яростен и безкомпромисен. Да се провали? Изключено. Рори Гарет е - нека бъдем честни - пълно бедствие в бизнес делата. Тя има празна банкова сметка, но пък пълно с добрина сърце и умее да приготвя божествен шоколад. Пътищата на Брет и Рори ненадейно се пресичат, но те предпочитат да забравят за онази глупава пиянска нощ. Когато обаче братът на Рори, най-важният клиент на Брет, бива обвинен в убийство, ... |
|
Тя е пристрастена към секса, а той - към алкохола и едва когато стигнат дъното, двамата ще разберат, че им остава само един път - нагоре! Никой не би заподозрял, че срамежливата Лили Калоуей има тайна. Вместо да ходи на танци, Лили предпочита да остава в леглото. Нейните импулси я водят от една страстна нощ към друга и към множество различни партньори - за повечето от които впоследствие горко съжалява. Най-добрият приятел на Лорън Хейл е бутилката му с бърбън. Лили е на второ място. Вече три години двамата се преструват, че имат стабилна романтична връзка, за да не заподозрат семействата им за техните пристрастявания. ... |
|
Забраненият плод е най-сладък, нали? Също както забранената любов... Откакто се помня, копнея по Джейс - най-добрия приятел на по-големия ми брат. Но той, разбира се, гледа на мен само като на по-малката сестричка на Нейтан. И така в продължение на години. Ала днес, десетилетие по-късно, правилата се променят. Джейс вече живее с нас, за да помогне на мен и брат ми Нейтан да се справим със загубата на родителите ни. Всички сме пораснали и Джейс вече определено не гледа на мен като на по-малка сестричка. Само дето се държи като абсолютен задник, разкъсван от лоялността към най-добрия си приятел и желанието да ме има. ... |
|
Тя има мечта. Той има план. Заедно, ще трябва да повярват на съдбата. Рен никога не бе държала айфон в ръка, не бе използвала Гугъл и никога, ама никога не бе следила обекта на любовния си интерес в социалните мрежи. Вместо това бе правила други неща - бе прочела две - три книги (всъщност стотици), беше се научила да рисува и бе изградила работеща вятърна електроцентрала от нулата. Но сред всичките книги, които бе прочела, Рен никога, ама никога не се бе сблъсквала с такава, която да може да научи една жена, расла на пасище и офлайн повече от двадесет и две години, как да живее в реалния свят. Затова, когато най-накрая ... |
|
"Заговорът на мъртвите на Марин Георгиев е разказ за междинното българско време. За едно време, което уж вече го няма, но за което трябва да се свидетелства, искаме ли да разберем какво и как е било. Разказите и свидетелствата в книгата тръгват още преди 1989 г. и епохата на НРБ, но всъщност се трупат като камари от дневници, преписки или писма, утаени в авторовата памет през годините на несвършващия преход. Те са силно пристрастни и остри, често демитологизиращи и дори развенчаващи - така авторът е видял и почувствал хората и събитията, които описва. Някои от героите в тези истории са отдавна забравени, други като ... |
|
Мигове. Животът ни е сбор от мигове. Някои от тях съкрушително болезнени и изпълнени с вчерашна мъка. Други носещи красива надежда и обещания за утре. Преживяла съм стотици мигове в краткия си живот - мигове, които са ме променяли, които са ме предизвиквали. Такива, които са ме ужасявали и оплитали. Но най-важните - онези разбиващите сърцето и спиращите дъха - в тях винаги е присъствал той. Бях на десет години, когато изгубих гласа си. Тогава част от мен бе открадната, но имаше един човек, който съумяваше истински да чуе гласа ми в тишината. Брукс Грифин. Той бе светлината в мрачните ми дни, обещанието за едно красиво ... |
|
Книгата обхваща кратки публицистични текстове, писани по различни поводи в периода 2000 - 2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път - весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични симпли в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. Огромното многообразие от теми неизбежно минава през личната перспектива на автора. Затова Вера и далавера няма претенции за научност - ... |
|
Понякога единственият начин да откриеш себе си е да се изгубиш напълно. Хелън Карпентър има нужда от промяна. Наскоро разведена, от месеци тя е оставила живота просто да минава покрай нея. И е толкова отчаяна, че когато по-малкият ѝ брат Дънкан я убеждава да се запише на курс по оцеляване, решава, че предизвикателството е точната рецепта за ново начало. Дивите планини на Уайоминг са перфектното място да преоткрие силата, която със сигурност се таи някъде дълбоко в нея, нали? Уви, оказва се, че Хелън за пореден път греши. Курсът не е това, което е очаквала. Нито компанията от весели студентчета, нито раните по ... |