Нанасе е неволна воайорка, която може да наднича там, където никой няма задръжки. Тя чете мислите на хората около себе си. Това е нейната строго пазена тайна. Нанасе не си спомня кога за пръв път е осъзнала своите телепатични способности, но непрестанно се пита какво я очаква, ако я разкрият. Бои се, че тогава ще я използват като опитно зайче и ще я превърнат в публична атракция. А „нормалните” хора ще я гледат с омраза и страх. Ето защо тя не иска да се ангажира с редовна работа и става домашна помощница. Така може безпроблемно да напусне, в случай че усетят свръхестествената й дарба. Семействата, при които живее и от ... |
|
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
|
Филипина, полуфилипинка-полупалестинка, е домашна помощница на възрастната ливанка Зейнаб. Те живеят в панелен блок в Източен Бейрут, който е приютил повечето от героите на романа. Тази жилищна сграда на хълма Жетави става герой на романа, играейки активна роля в живота на обитателите. Авторката дори персонифицира Бейрут като жив участник в историята. И наистина: В Бейрут Филипина и Маруан се влюбват. Тук почти всички наематели в блока на хълма Жетави са преследвани от тяхното сложно политическо минало. Пак в Бейрут, в палестинския бежански лагер „Шатила", се срещат родителите на филипина. Лагерът става неин първи ... |
|
|
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
"Пусто поле. Самотна птичка е мой спътник."Сена "Листопад. Наблизо и далеч се чуват водопади."Башьо "Опадали листа. Духне ли вятър от запад, навява ги на изток."Бусон "Зимна пустош - вой на вятър сред едноцветен свят."Башьо ... |
|
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите "Къде се ражда любовта?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Къде се ражда любовта? Пълни сърцето си с любов. Любов на другите дарявай. Бъди за помощ винаги готов. Но никога не наранявай. ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
