Илюстровано пълноцветно издание на френската класика Арсен Люпен - джентълменът крадец от Морис Льоблан - книга копие на първото издание от 1905 година. Една изключително красива книга, богато илюстрирана от Винсент Малие, който е доста голямо име във френските комикси. Малие е съавтор на Les Aquanautes, Le Grand Mort, La Quête de l'oiseau du temps, Ténébreuse... Името на Винсент Малие се свързва с това на Лоизел, авторът на митичния Питър Пан. Той рисува Търсенето на птицата на времето и поредицата Великата смърт по сценарий на Лоизел и Джиан. Успоредно с това Винсент Малие редовно излага свои ... |
|
Книгата представлява интервю или по-скоро беседа между Ромен Гари и Франсоа Бонди, приятел на автора от детството, в което писателят говори буквално за всичко. Повечето неща се въртят около дипломатическата кариера на Гари (включително в България). По този въпрос споделя любопитни неща. Говори за кариеризма, шантажите и убийственото лицемерие в тези среди (разбира се, нищо изненадващо), което съперничи и на това в киносредите в Холивуд. За аза, издигнат в култ до умопомрачение, за мачизма у мъжете и политиците, за деликатните си лични отношения с Де Гол... В някои моменти Гари отговаря чисто дипломатично, така че да не ... |
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип Борсалино. То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е Бомбето на Йордан Радичков. Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите ... |
|
Сборникът съдържа публицистични текстове и интервюта, които проследяват събития и съобщават факти от различни държави. Впрочем повечето от тях отразяват моменти от случващото се в България през годините на прехода от диктатура към демокрация."Не приемам преднамереното твърдение на привържениците на червения строй, че за престъпленията му е старомодно и безпредметно да се говори и пише. Че подобни действия са "пещерен антикомунизъм". Всички знаем, че ужасите на нацизма и до днес са предмет на нови книги, филми, изследвания, научни студии. Макар че те отдавна са приключили и са съответно наказани. Въпреки ... |
|
Един различен Бърдаров... Вдъхновяващи, очароващи и изненадващи разкази по действителни събития... Истории за волята и силата да се борим до последната минута, когато всички останали вече са се отказали... В тази книга футболът е само фон, на който се разиграват човешки съдби и драматични истории. Това е книга за силата на човешкия дух! Със сигурност между финтовете, дузпите, червените картони, сълзите на победените и сълзите на шампионите, ще намерите своята история. От тази книга ще научите как малкия Уругвай се изправя срещу мегафаворита Бразилия пред 200 000 екзалтирани бразилци и отписан от целия свят успява да ... |
|
Люси Сноу напуска родната Англия, защото, макар и само на 23, тя не вижда за себе си бъдеще тук. Случайността я отвежда във Вийет, столица на измислено Европейско кралство, където тя става учителка в девически пансион. Тук тя среща хора от своето детство, изживява първата си може би неосъзната докрай любов, от която сама се отказва. Животът в пансиона изгражда характера ѝ и когато среща отново любовта тя успява да излезе от ролята си на пасивен страничен наблюдател и да се пребори за правото си да обича и да бъде обичана. "Вийет" е третия роман на Шарлот Бронте и макар да не е така популярен, както " ... |
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра ... |
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
Още като студент Антон Чехов започва да пише кратки весели и забавни истории, които публикува в някои известни по онова време хумористични вестници и списания. Те са ярки и запомнящи се - нелепи или заплетени случки с длъжностни лица и обикновени хора, лекари и чиновници, театрални дейци и дребни занаятчии. По думите на самия Чехов, по това време той пише по една такава весела история на ден. И въпреки че вече е минала цяла една епоха оттогава, днес няма човек, който да не се впечатлява и да не се разсмее на неговите забавни миниатюри. Творбите на Чехов са сатирични и шеговити, а понякога са тъжни и задълбочени, но ... |
|
Последният роман на Жул Верн - "Хубавият жълт Дунав" - е публикуван през 1908 г., три години след смъртта на автора, от неговия син Мишел, който не само променя заглавието му на "Дунавският лодкар", но и буквално пренаписва творбата, без никъде да оповести този факт. Оригиналният ръкопис е намерен десетилетия по-късно и е издаден от Обществото на Жул Верн едва през 1988 г., а сега излиза за пръв път и на български език. Унгарският въдичар Илия Круш решава да се спусне с лодка по река Дунав от извора до Черно море, като лови риба по цялото течение и продава улова си в крайбрежните градове. Той обаче ... |
|
"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
"Аморети" е цикъл от 89 сонета, написани от Едмънд Спенсър през XVI век и описващи ухажването му и евентуалния брак с Елизабет Бойл. Едмънд Спенсър (1552 - 1599 г.) е виден английски поет, най-известен със своята епична поема „Кралицата на феите“, възхваляваща чрез фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана). Езикът на поезията му е преднамерено архаичен, напомнящ по-ранни творби като Кентърбърийските истории на Джефри Чосър, комуто Спенсър дълбоко се възхищава. Спенсър използва специфична поетична форма, наречена Спенсърова строфа, която се състои от осем реда ямбичен пентаметър, а ... |