Има врати, които не бива да бъдат отваряни! Има мъже, с които е по-добре да не се конфронтираш! Те не знаеха тези прости правила, защото се мислеха за недосегаеми. Но пред смъртта всички са равни! След дълги години скитане по света Александър се завръща у дома. Чувства се изгубен и иска да намери своето място в живота. Търси спокойствие и опрощение... Но се оказва, че понякога правилата, в този нов за него свят, са не по-малко жестоки, отколкото на бойното поле. Неговите противници не знаят нищо за миналото му и допускат огромна грешка. Отварят вратите на Ада... и трябва да понесат последствията! Стефан Кръстев е ... |
|
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
1989 г., Западен Берлин, малко преди падането на стената... В квартала Кройцберг цари декадентска атмосфера. Хора от работническата класа съжителстват с хипита, рокери, наркомани, хомосексуалисти, проститутки и други аутсайдери. Там живее и работи като барман Франк Леман - асоциален тип, който мрази да напуска пределите на района. Един ден непредвиден инцидент застрашава идиличното му съществуване... "Берлински блус" е най-продаваната книга в Германия през последните години. Преведена е в десетки държави по целия свят. Свен Регенер, роден на 1 януари 1961 г. в Бремен, е немски музикант и писател, живеещ в ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
"Победа 1946" разказва историята на малко момче, подмамено от агент на службите за сигурност да издаде местоположението на баща си, който се укрива от съветската власт. Когато детето се качва в новата лъскава кола, която паркира на улицата до него, дотолкова се увлича в своята игра, че забравя да пази семейната тайна, която му е поверена. Момчето е погълнато от един нов тайнствен и интересен свят, но много скоро се оказва с разбити илюзии и мечти. Болезненото чувство за предателство е усилено от въздействащия контраст, който авторът умело използва. Читателят остава с усещането, че гледа кратък, напрегнат черно- ... |
|
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
|
В началото на 60-те години на ХХ век един млад българин отива като психиатър в ГДР с надеждата, че там ще си намери късмета. Среща Розе, безгрижно и търсещо приключения момиче. Женят се по любов и Розе тръгва след Ванчо за България. Но не издържа дълго. Двамата се връщат в ГДР, където се ражда дъщеря им Нели. Насред лишената от свобода система на ГДР те успяват да създадат свой малък, почти здрав свят. Почти здрав, тъй като гневът в душата на Ванчо, меланхолията му, склонността му към алкохола помрачават щастието им. Режимът на комунистическата партия засилва натиска си върху българския лекар и семейството се вижда ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
|
"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
|
Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |
