Второ преработено и допълнено издание за Александровската гробницата от IV век пр. Хр. със стенописи с изключителна художествена и научна стойност. Георги Павлов Китов е роден на 1 март 1943 г. в гр. Дупница. Завършва история в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1966 г. Специализира история на изкуството в Ленинград. От 1971 година работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН. Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990 г. Председател на Общото събрание на археологическата експедиция ТЕМП. Автор е на над 200 статии и студии върху историята, религията и ... |
|
|
Кои са всъщност келтите, населили през първото хилядолетие преди Христа голяма част от Европа - от Алпите до Северно море и от Словакия до Атлантика? Древните гърци ги наричат келти, римляните - гали. Днес техни потомци има само във Великобритания, в Западна Франция и в Испания. Произходът и особеностите им будят интерес още в Античността. Ала едва с напредъка на археологията става възможно възстановяването на истинската история на тези индоевропейски племена. След кратък историографски преглед френският изследовател и археолог Оливие Бюксеншюц описва начина на живот, социалното устройство, религията, материалните ... |
|
|
Комплект от 2 тома ... Трудът представлява продължение на Том 1. Средновековие. В него се анализира развитието на българската архитектура от периода XV – XIX век в контекста на Османската империя. В този смисъл той засяга въпроси и на имперската култура, а от там чрез нейните характеристики от различни периоди и влиянието върху българските земи. Посочва се, че това се осъществява чрез българските строители, резбари и зографи, които са главни майстори в балканските и западномалоазийските територии на държавата. Формулира се наличието на архитектурно-художествени течения в рамките на единна Българска възрожденска ... |
|
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
|
Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал. ... |
|
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Значително икономическо и културно развитие градът достига при Северите. В чест на император Септимий Север градът организирал специални спортни игри наречени “Севериа Нимфиа”. Названието “Нимфиа” не е случайно. То е продиктувано от голямата почит към нимфите – женски божества, персонификация на извори, гори, планини. В случая са почитани трите нимфи покровителки на минералните извори. ... |
|
|
Историко-археологическият резерват “Сборяново” е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда според палеогеографските изследвания. Той е уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност и кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове. Текстът е придружен от богат цветен снимков и графичен материал. ... |
|
|
Древното име на Балчик, дадено му от траките е Круной (Круни), което ще рече Градът на изворите. Това прелестно място направило силно впечатление на румънския княз Сатмаре, който закупил няколко декара земя. През 1921 г., обикаляйки новите румънски владения в Балчик пристига кралица Мария, съпруга на румънския крал Фердинанд. Тя остава завинаги запленена от природните красоти. Тогава се ражда и идеята за построяването на лятна резиденция, а княз Сатмаре подарява имота на кралицата, за да може тя да осъществи мечтата си. Как започва строежът, кои са негови архитекти и каква е била кралица Мария можете да разберете от тази ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
|
"По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И ... |
