Втората световна война е в разгара си. След две години на Източния фронт немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичния си отпуск. Знаейки, че той може да бъде отменен в последния момент, младежът решава да не пише предварително на родителите си. Гребер се завръща у дома и се изправя пред другото лице на войната: родният му град е бомбардиран, навсякъде цари разруха. Случайната среща с Елизабет, негова бивша съученичка, връща желанието му за живот. Макар любовта по време на война да изглежда невъзможна, двамата се отдават на чувствата си, решени да изживеят пълноценно броените дни щастие. Отпускът обаче ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Телевизията върна убийството в домовете – там, където му е мястото. Съспенсът е като жената. Колкото повече бъде оставено на въображението, толкова по-голямо е вълнението. Ако трябва да снимам филм в Австралия, ще накарам някой полицай да скочи в торбата на кенгуру и да изкрещи: "Следвай тази кола!". Аз съм режисьор със стил. Ако снимам "Пепеляшка", зрителите веднага ще очакват да открият труп в каляската. "Дисни" е най-силен в кастинга. Ако някой от актьорите не му харесва, той просто скъсва картинката. Единственият проблем с ... |
|
Сборник с разкази. ... Христо Димитров е роден през 1971 г. в Хасково. Има множество журналистически публикации в регионални и национални медии. По професия е психиатър, а по душа е юнгианец със склонност към дирене на митологични връзки и архетипи в ума и навън - между хората. Освен в родния си град е живял и работил в Пловдив, София, Лас Палмас де Гран Канария и в Стендал, Германия. По тези места е чул удивителни истории, които преразказва с цел укрепване на европейския (си) дух. ... |
|
50 знакови интервюта с политици и интелектуалци."Валерия Велева е между малкото жени, чийто образ човек вика и когато е зле, и когато е добре. Когато е зле - да му светят, когато е добре - да им се радва. Една странна жена, която е можела да построи живота си върху красотата и очарованието си, а го е построила върху труда и вдъхновението си. Трябва да ѝ бъдем благодарни първо, че ни осиява със светлината на очите си и светлината на духа си. Второ - това е човек, който е писал много. Винаги е писал храбро, което в България е доста страшничко. И бидейки невероятно женствена, тя всъщност ни дава уроци по ... |
|
Ако в този разказ читателят не открие нищо общо с българския криминално-политически живот, то това е съвсем случайно. ... |
|
Послания и завети. Книга 7 от поредицата "Бележки от вечността". ... Тук са представени мисли и афоризми на прочути персийски автори от периода X-XIV в., чието творчество им е отредило неотменимо място в световната литература и история: Фирдоуси, Авицена, Омар Хаям, Ал-Газали, Хаким Санай, Низами, Аттар, Руми, Саади, Хафез и Джами. Мисли от книгата "Онова, което Бог каза на розата и я накара да се засмее в цветове, каза и на моето сърце и го направи сто пъти по-красиво.""Всеки миг аз извайвам съдбата си с длето; аз съм резбар на собствената си душа." Руми "Светът е шахматна дъска ... |
|
"The Catcher in Rye" is the ultimate novel for disaffected youth, but it's relevant to all ages. The story is told by Holden Caulfield, a seventeen-year-old dropout who has just been kicked out of his fourth school. Throughout, Holden dissects the "phony" aspects of society, and the "phonies" themselves: the headmaster whose affability depends on the wealth of the parents, his roommate who scores with girls using sickly-sweet affection. Lazy in style, full of slang and swear words, it's a novel whose interest and appeal comes from its observations rather than its plot intrigues (in ... |
|
Сънуваме ли...? Някой сякаш е хванал ръката ни и рисува с нея фантазиите ни. Как ли? Ами насън е... Рисува ги в далечен план, като проекция на бъдещето. Абстрактните картини на нашето ежедневие са примесени с мотиви от далечното минало и са нюансирани за желаното бъдеще. Пищността им зависи от самите нас. Вълшебните оазиси имат безкрайни алеи с цветя, водещи до приказни замъци... Високи кули, обвити нежно с облаци... Горещи пясъци ограждат топли морета. Палмите на островите са екзотични. Тези картини ме карат да се чувствам длъжница на съня си. Смазващата действителност остава затрупана под дълбоките слоеве пясъци, а ние ... |
|
В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Бели нощи, където авторът разглежда една от любимите си теми - конфликтът между мечтите и реалността. Главният герой в повестта е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки из улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите? "Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, ... |
|
Добрата новина – Оцеляхме! Лошата – Те също! ... Оцелей, както можеш! Съобщи, каквото можеш! Годината е 2014. Зомби апокалипсис залива света, след като "лек за обикновена настинка" се обединява с генетично модифициран филовирус за лечение на рака и мутира, причинявайки най-големия ужас за човечеството. Излекували сме рака, не болудеваме от настинки... но сме създали нещо ново – живите мъртви. В условията на бързо разрастваща се епидемия традиционните медии не успяват адекватно бързо да отразят случващото се. Така блогосферата заема реална позиция на световната медийна сцена – единственото ограничение на ... |
|
Една вечер семейството на Даръл - майка му, брат му Лари и сестра му Марго, се е събрало в Лондон и, вкиснато от отвратителния английски климат, упреква писателя за това, че ги е осмял в първата си книга. Всеки твърди, че с другите членове на семейството са се случвали далеч по-забавни неща, които си е заслужавало да бъдат описани. Тогава Даръл им съобщава, че в следващата си книга смята да навакса пропуснатото. Така се ражда "Птици, зверове и роднини", своеобразен "римейк" на "Моето семейство и други животни". Не по-малко смешна от първата, настоящата книга обогатява идиличната картина на ... |
|
"Събрани съчинения" (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата всъщност е първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо "Черната овца и още басни". В нея са поместени едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ в., микроразказът "Динозавърът", както и дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света. Чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешният монолог на магната, измъчен от ... |