Прозата на Емилия Дворянова е обсебваща. Силата на нейното слово се надига като вълна, за да залее собствените ни бездни с истина. И точно тогава писателката ни въвлича в най-вълнуващото приключение на света: назоваването на нещата. Предложените в тази книга творби дишат женствено, в музиката на вярата, в обятието на образа. С превъзходната си стилистика Емилия Дворянова предизвиква сражения в ума на читателите чрез ликуващите си и трагични истории. Затова "Passion или смъртта на Алиса - La Velata" продължават да бъдат Събитие. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели, дебютирали след 1989 г. ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
|
Госпожа Г. се озовава в центъра на един любовен триъгълник, случил се през 30-те години на миналия век. Книгата "Госпожа Г." разказва една съдба откъм две гледни точки, представени в двете части на романа. Първата част от повествованието се гради около "задочната" любовна история, описана от воайор, а втората - от равносметката на Бета за собствената ѝ съдба."Госпожа Г." е издадена през 2001 г. и е една от книгите в най-новата българска литература, за която критиката не спира да говори. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели. Автор е на монографията " ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Трогателен, забавен и стоплящ сърцето роман от автора на бестселъра Причините да останеш жив. Една библиотека, безброй избори. Някъде там далече отвъд ръба на вселената има библиотека, която съдържа безброй книги, всяка от тях - история на друга реалност. Една разказва историята на живота ви какъвто е, заедно с друга книга за другия живот, който сте можели да живеете, ако бяхте направили различен избор в някакъв друг етап. Макар всички да се чудим какъв е можел да бъде животът ни, какво бихте направили, ако имахте шанса да попаднете в библиотеката и лично да разберете? Дали някой от онези животи наистина би бил по-добър? ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
"Защо лаят краставите магарета" е написана в характерния журналистически стил на Калин Тодоров, отличаващ се с овладян тон, прецизна фактология, изненадваща информация. Това не е гола публицистика или полусъблечена есеистика, а по-скоро нов тип разследваща журналистика, разглеждаща от невидимите събития зад завесата на съвременната българска преса, така и невидимите страни до днешната гореща война между САЩ и Русия. Да, докато кучетата (или краставите магарета, това е без значение) си лаят, новите реалности кристализират пред очите ни. Прави са китайците: не дай боже да живееш в интересни времена! Е, бива и ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
