Едно поколение от автори в австрийската литература - Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи се самоопределя с погледа си към историята като поколението Ангелус Новус, повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за ангела на историята: "Има една картина на Клее, която се нарича Ангелус Новус. На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда ... |
|
|
От бойните полета на гражданската война в Англия и Ирландия до една мистерия, изгубена в горите на Северна Америка, пред нас се разкрива едно удивително приключение, свързано с опасностите на религиозния фанатизъм. Ришарт Дафид се присъединява към Армията от нов тип на Оливър Кромъел и насилието, което тя води след себе си. Но могат ли неговите убеждения да преживеят зверствата по време на Английската гражданска война и кампанията на Парламента в Ирландия? Призован от бившия си командир да се отправи на пътешествие до Америка в търсене на изчезнала група уелски пуритани, той първо трябва да оцелее при пътуването, а след ... |
|
|
Йеркеси Хулманбиек е казахска писателка, родена в планинския район Бейта в Синджян - Уйгурската автономна област през 60-те години на ХХ век. В момента е заместник-председател на Федерацията на литературните и художествените общности на Синджян и на Асоциацията на писателите в Синджян. Освен писателка, тя е преводачка на книги и текстове на песни, както и сценаристка на филми и телевизионни продукции. ... |
|
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |
|
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
|
Фантазия за секундите след настъпването на смъртта. ... Седем жени, всяка родом от различна държава. Между живота и смъртта, на място, от което не могат да избягат - освен чрез словото и разказа. Шломит от Ню Йорк, която се занимава с пърформанси; Полина, главна счетоводителка от Москва; Роза Имакулада, бразилка с трансплантирано сърце; Нина, представителка на висшето общество от Марсилия; Вълбхис, холандка, болна от рак на гърлото; Маймуна, сенегалка, която мечтае за кариера като модел, и австрийската тийнейджърка Улрике са се озовали в някакво празно бяло пространство. Времето, такова, каквото го разбираме, е спряло ... |
|
|
Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
Впуснете се в една невероятна история за любов и премеждията на живота на двама младежи поели по пътищата към Катманду. В края на шейсетте години на миналия век младите хора по света търсят кауза, за която да се борят. Техните родители са водели войни? Те ще бъдат пацифисти! Обществото иска само да консумира? За тях е важна само любовта! За Оливие и Джейн, двама младежи, които отхвърлят живота, който им се предлага, истината се намира на другия край на света, в Непал. Но независимо дали напускаш парижките барикади, или лондонската мъгла, пътищата, които водят към Катманду, са твърде дълги... ... |
|
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно." Чеслав Милош, 1981 г. Чеслав ... |
