Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
"Затворнико, излез от своята тъмница!" Из книгата Давид Холм е фатално привлекателен мъж, олицетворение на злото - пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Попада в малък градец, където Армията на спасението помага на изгубените души. Чарът на Холм покорява сестра Едит, която иска да го спаси, но буди само присмеха му. Тя се заразява от него от туберкулоза и в новогодишната нощ лежи на смъртния си одър. Същата нощ Давид Холм е убит при пиянска свада. Преди да отиде в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при ... |
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Интернет доведе до революции по цял свят, но и до силна цензура. Цели общества живеят онлайн, но в същото време софтуер за масово наблюдение се внедрява навсякъде. Нашата цивилизация е стигнала до кръстопът. В едната посока лежи бъдеще, насърчаващо поверителност за слабите и прозрачност за силните, в другата е интернет, който прехвърля властта над цялото население на безотчетен комплекс от шпионски агенции и техните транснационални корпоративни съюзници. Шифропънковете са активисти, които се застъпват за масовата употреба на криптографията като начин за защита на основните ни свободи. Джулиан Асанж, главният редактор и ... |
|
Съставител: Калин Коев. ... Многообразната същност на Аза."Книгата, която държите в ръце, се състои от уводен текст и стихове на четири от най представителните хетероними на Фернандо Песоа - Алберто Кайеро, Рикардо Рейш, Алваро де Кампуш и самият Фернандо Песоа. Обемът, с който са представени отделните хетероними, е приблизително пропорционален на обема на цялото им творчество. Подборът е направен със стремеж да се избере от огромното творчество на Песоа онова, което предава духа на цялото. Консултирал съм се с множество антологии на португалски и испански (между тях на Октавио Пас и Алваро дел Помбо). Стремях се ... |
|
Самотник по избор, поет по душа, съзерцател по призвание, големият португалски автор Фернандо Песоа ни потапя в своята мечтателна откъснатост от света и изящна и мъчителна саможивост. Думи, обгърнати в меланхолия, се леят от изкусните страници на неговата най-популярна творба - красива в езика си и жестока в смисъла си. Песоа цял живот пише Книга на безпокойството с намерението да я подреди нехронологично, но така и не съумява приживе. С тематичната си подредба на избрани текстове настоящото издание сбъдва на български неосъщественото му желание. Съставен от стотици бележници и хвърчащи листчета, този своеобразен ... |
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |