Арестуван от франкистите в Малага през февруари 1937 година, роденият в Австро-Унгария Артур Кьостлер е изтезаван, съден и осъден на смърт. Екзекуцията му се отлага от месец на месец и най-сетне е отменена лично от Франко само поради енергичната намеса на британското правителство. След освобождаването си авторът научава за проведените от Сталин чистки в Русия, чрез които авторитарния лидер консолидира властта в партията. Следващите години между 1938 и 1940, следен, осъждан, затварян отново, Кьостлер ще пише и ще успее да опази ръкописа на книгата, която ще му донесе международна слава. И така Мрак по пладне ще се ... |
|
|
Книгата е първата пълна биография на Брус Ли и съдържа: над 1000 интервюта като източници; непубликувани снимки; нов поглед върху смъртта на Дракона. Роден в Америка, но израснал в Хонконг, Брус Ли винаги се е разкъсвал между Изтока и Запада и непокорният му дух не му дава мира, докато не среща двата свята. Бунтар още от дете, той не следва чужди правила, а разрушава всякакви граници и с времето се превръща в легенда. Брус Ли получава прякора Шилото като млад и му остава верен докрай - през целия си живот той не се спира на едно място и не престава да търси и да се самоусъвършенства. Освобождавайки се от познатите ... |
|
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
|
|
Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
|
Врагът не е пред портата. Той е вътре. Коя е машината, която убива тайни? Развиващите се технологии отдавна позволяват скриването на самоличността онлайн, а поривът на осведомения да разкрие институционалните тайни, да бие камбаната на съвестта или отмъстително да извади мръсното бельо на шефовете си е съществувал винаги. С възхода на интернет и еволюцията на компютрите разпространяването на информация е по-ускорено от всякога. „Уикилийкс” извади на светло нова вселена на разсекретяване чрез криптографско прикриване на издайника, източил шифрованите файлове на агенции и корпорации. Поколения хакери и радикални ... |
|
|
На българската аудитория Огуст Стриндберг е познат предимно като драматург. Личността и творчеството му и до днес са предмет на горещи спорове. Настоящото издание дава възможност на българския читател за пръв път да се докосне до неговите приказки. В тях се разкрива един друг Стриндберг. Стилът тук се откроява с поетично описание на детайлите, с финес и с деликатност. Един нов вид майсторство отличава повествованието, което е наситено със светла тъга, чар, игривост, хумор и мила ирония, редом с дълбочината на чувствителността. Това спасява приказките както от сантименталност, така и от назидателност. Удивително е ... |
|
|
„Окупирай”, по думите на Ноам Чомски, „е първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”, подклаждано от народа движение, започнало в Ню Йорк сити на 17 септември 2011 г., и лавинообразно разгърнало се из хиляди места в световен мащаб. Макар че повечето от първородните сцени на бунта са потъпкани от полицейските набези, до началото на 2012-а движението вече не окупира само палатковите лагери, но и националното съзнание. В беседите си Чомски изтъква, че едно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на ... |
