Прераждане на Белоногата. Поезия

Женска кръчма

Над света са надвиснали дни – гъсти вежди,
иде зима. Бавно в кръчмата лятото гасне,
с чанти, пълни с болка, картофи и прежда,
влизат жените и сядат по своите маси.

С навити ръкави на роклите сипват ракия.
Дълго мълчат или се карат на времето,
а в душите си режат, изплитат и шият
дрехи, истории и понякога себе си.

Кръчмата е без врата, но с олтари по ъглите –
мирише на родилна зала и пръст от гробище.
Жените събират от пода живота разхвърлян
и го натъпкват обратно в кожата му.

Някое дете се втурва, наранено от бързане,
една от тях става, без да пита чие е –
натопява кърпа в ракия и го превързва.
Ракията е за раните. Те не близват от нея.

Пазят главите си трезви за пияния свят.
Навън зимата празнува свойто рождение,
а в кръчмата – като Атласи – жените крепят
равновесието между кръщение и погребение.
Светлана Николова

Изида ЕООД
София, 1111
бул. Шипченски проход 18 вх. Б ет. 5 ап. 35
ik.izida@abv.bg