Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |
|
|
Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
|
Радка Денемаркова е една от най-изявените представителки на съвременната чешка литература - писателка, преводачка, литературна историчка, сценаристка. Три пъти е получавала най-голямата чешка литературна награда - "Magnesia Litera". "Принос към историята на радостта" (2014) обединява композиционните принципи на различни жанрове: детективски роман, есе, психологическа студия, гротеска. Книгата се отличава със своеобразна фабула, позволяваща да се коментират реални съвременни събития и истории. Лайтмотив на романа е вечната и същевременно все по-силна обсесия на човека от телесността и тялото. И по-точно ... |
|
|
Третата съвместна творба на Елена Щерева и Николай Янков след пътеписа им "Химикал, шоколад и две рупии" и сборника "Прах от нозете". ... Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта - умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост… Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос. "Влахос" е роман за последните истински номади на Европа - каракачаните. Това е история за смисъла на вървенето ... |
|
|
"Разказите на Виденов са една Абсолютна Грижовност отвътре и затова едно абсолютно Отсъствие отвън – на художествени отклонения и емоции, на излияния и лирични краски. Те са самата Простота, низ от семпли ситуации, които неясно и същевременно съвършено ясно те обливат с някакви воали, които ти въобразяваш. И се чувстваш автор, авторът на Дао-то, на Естеството." проф. Яна Рашева-Мерджанова ... |
|
|
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ... |
|
|
"Разказвачът" е книга триптих, в която малките повести се опитват да напишат част от големия разказ за превъплъщенията на балканския човек. Онзи, който непрекъснато се отдалечава и приближава от и към себе си. Впрочем, това прави и авторът на тази книга. "Разказвачът", "Непокорният Лука", "Жената и златният Осъ" дават убежище на много истории, герои и разказвачи. Тук разказът и разказването са най-висшата форма на живот. Начин да се живее, начин да се умира. Излиза, че са закодирани в кръвната група на балканският човек. Чрез големия разказ за себе си и света този уникален тип ... |
|
|
"Когато светът беше невинен" продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство - това на Ана в един свят, изпълнен с вълнуващи събития от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Надникваме и в по-ранните години на комунистическия режим в Румъния. Реконструираното детство от спомена е предадено с ирония от дистанцията на ... |
|
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
|
Португалска литературна награда за откритие "Агущина Беса-Луиш". ... Марлене Фераш е млада португалска авторка, клиничен психолог по професия. В писането е отдадена преди всичко на разказа. "Непотребният живот на Жузе Омейн" е първият роман на Марлене Фераш, който през 2012 г. ѝ донася голямата португалска награда за откритие "Агущина Беса-Луиш". В него се разказва историята на двама души, които по различни причини не са познали обичта, но които заедно се учат на нея - единият в края на живота си, а другият в самото му начало. Ходенето до големия град, за да се освободи от наследството ... |
|
|
Едвард Хуем е сред знаковите фигури на норвежката култура, известен писател, автор на романи, пиеси, лирика, биографии. Той е един от най-големите изследователи на нобеловия лауреат за литература Бьорнстерне Бьорнсон и преводач на Шекспировите пиеси на норвежки. Известен е като нестандартен разказвач на културната история на Норвегия. Негови творби са отличени с Наградата на норвежката критика за литература (1974), наградата Ибсен (2007 г.), а романът „Историята на майка и татко” – с Мелсом (2006) и Петер Дас (2007). ... Шестгодишен син пита своята майка дали обича татко му. Нейният отговор открехва врата към мъчително ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
