Увод в социологията на дееца-мрежа. ... Реасемблиране на социалното е огромно предизвикателство към настоящите ни представи за общество и социално. Според Бруно Латур, един от водещите социални теоретици днес, понятието социално постепенно е било натоварено със значения, които детерминират неговата напълно погрешна употреба: сега то е етикет на стабилизирано състояние на нещата, на сноп връзки, към които в удобен момент можем да се обърнем, за да обясним даден феномен. Това понятие се установява в доминиращия дискурс по подобие на прилагателните дървено и желязно: все едно става дума за вид материал. То отвежда към ... |
|
|
В книгата се разглежда възникването и развитието на различните категории защитени територии в отделни страни и континенти, както и международното сътрудничество в това отношение. Дефинирани са основните понятия, които се използват във връзка с опазването на биоразнообразието, класифицирани са защитените територии и е обяснено тяхното устройство и стопанисване. Отделено е специално внимание на организираното природозащитно движение и на създаването на мрежа от защитни територии в България. Направен е преглед на състоянието на мрежата от национални и природни паркове и резервати у нас. Описана е природата в тях и са ... |
|
|
Една от основните поуки, които можем да извлечем от колапсите, в които изпадат обществата на маите, анасазите, на обитателите на Великденския остров и всички останали в миналото (а и от съвсем скорошното рухване на Съветския съюз), е тази, че стремителният упадък на едно общество може да започне само едно-две десетилетия, след като то е достигнало своя апогей като брой на населението, богатство и мощ. В този смисъл траекториите на тези общества не следват обичайния ход на живота на отделната личност, чийто упадък настъпва бавно и постепенно, със стареенето. И причината е съвсем проста: максималният обем на населението, ... |
|
|
Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване (Оптимистична теория за нашия народ); демократичния потенциал на българското общество (Историческите корени на нашите демократични традиции); съдбата на българското трудолюбие (Морална философия на българина от новото време); разрива с традиционния сексуален и брачен морал (Любов и брак); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве (Психология на Априлското въстание); "кадровия подбор" на историята (Априлското въстание и ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски, е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |
|
|
В разделите “Идентичности: конструкции и образи”, “Светове на границата”, “Методологически алтернативи”, “Етнографски ракурси”, “Антропология и психоанализа” и “Студентско творчество” се обединяват многообразни антропологични изследвания за другостта – погледната през пътя на Балканите, периферните култури – в младежките жизнени светове на едно изолирано мюсюлманско село, празничността – като голям карнавал на различни етноси и култури, междуетническите взаимодействия като възможни, религията и като етническа идентичност и др. Третият том от годишното издание „Антропологични изследвания" на Департамента по ... |
|
|
Петият том от годишното издание "Антропологични изследвания" на департамента по антропология при НБУ поднася поредния сборник статии, посветени на различни теми и подходи в антропологията, отразяващи намеренията на екипа, подготвящ поредицата. И този том представя основните цели на изданието: публикуване на материали, свързани с водещи идеи в антропологията, резултати от изследователски проекти, както и представянето на млади изследователи. Като цяло подборът на материалите подпомагат преподаването по антропология и развитието на дисциплината у нас. Рубриката, свързана с издаване на материали на чуждестранни ... |
|
|
Шест раздела- “Политики на идентичността”, “Диалог или конфликт между културите”, “Икономическа антропология”, “Българи зад граница”, “Теренно антропологическо изследване”, “Студентско творчество”, представят отношението Изток – Запад през балканския фолклор, “Възродителния процес” в България и етническия конфликт в Македония, словашките българи и българските имигранти в САЩ, екипа в теренното проучване, политическия езиков регистър, свободното време и др. ... |
|
|
"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
|
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение ... |
