Глобалната икономическа среда се характеризира с ускорени трансформации, породени от технологични пробиви, дигитализация, климатични предизвикателства и динамични геополитически процеси. Тези тенденции променят възприятията за икономическо развитие, управлението на ресурсите и ролята на знанието като ключов фактор за конкурентни предимства. В условията на нарастваща взаимозависимост и засилена конкуренция между национални и регионални икономики все по-убедително се утвърждава разбирането, че конкурентоспособността е фундаментален двигател на устойчив растеж, социално благополучие и иновационен напредък.
След частично реализирани резултати от Лисабонската стратегия, включително не постигането на целта за 3% от БВП, насочен към научноизследователска и развойна дейност до 2010 г., Европейският съюз формулира нови стратегически ориентири чрез стратегията „Европа 2020“, последвани от политиката за интелигентна специализация и Зелената сделка. Днес основните цели на ЕС акцентират върху изграждането на конкурентна, иновативна и устойчива икономика, основана на знание, цифрови технологии, зелена индустрия и социална кохезия.
Конкурентоспособността на национално и регионално равнище се дефинира като способност за генериране на просперитет чрез ефективни институции, иновативни сектори, висококвалифициран човешки капитал и благоприятна предприемаческа среда. Според авторитетни международни методологии (напр. Световния икономически форум и Световната банка) конкурентоспособността e резултат от комплексно взаимодействие между фактори като иновации, инфраструктура, технологии, образование, институционална рамка и бизнес климат.
Настоящата разработка застъпва тезата, че повишаването на регионалната конкурентоспособност е продукт на системни и мрежови взаимодействия между ключови заинтересовани страни – бизнес, държава, научни организации, образователни институции и посредници за трансфер на знания. Самото наличие на ресурси, институции и програми не е достатъчно; решаващо значение имат степента на свързаност, интензивността на обмена, нивото на доверие и сътрудничеството, които генерират синергия и създават устойчиви конкурентни предимства.
Обект на изследване са процесите, факторите и институциите, влияещи върху конкурентоспособността на регионалните икономики.
Предмет на изследване са взаимодействията, инструментите, методите и механизмите за формиране, оценяване и развитие на конкурентоспособността, включително ролята на знанието, иновациите и човешкият капитал.
Главната цел на разработката е да се анализират теоретичните основи, факторните зависимости, методическите инструменти и стратегическите подходи за повишаване на регионалната конкурентоспособност чрез иновации, мрежово взаимодействие и адаптивен човешки капитал.
За постигането на тази цел се поставят следните задачи:- систематизиране на теоретичните постановки относно конкурентоспособността, конкуренцията и тяхната еволюция;
- разглеждане на съвременните концепции за факторите, влияещи върху регионалната конкурентоспособност;
- анализ на методите, иконометричните инструменти и индикаторите за оценка на конкурентоспособността;
- изследване на ролята, структурата и значението на регионалните иновационни системи, Националния иновационен фонд, стратегически политики на ЕС и образованието за изграждане на конкурентни предимства.
Структурата на разработката включва четири тематично обособени глави, които осигуряват логическа последователност между теоретичните основи, аналитичните модели и приложните резултати.
В първа глава се представят теоретичните основи на конкурентоспособността чрез дефиниране на ключови понятия, концепции и изследователски подходи за анализ на конкуренцията и конкурентните предимства. Проследена е еволюцията на икономическите идеи – от класическата и неокласическата мисъл до институционалните, еволюционните и системните теории. Анализирани са парадигмите на Портър, Шумпетер и Фрийман, идеите за иновации и творчески разрушения, както и концепцията за знанието като стратегически ресурс. Специално внимание е отделено на трансформацията на конкуренцията в условията на дигитализация, глобални вериги на стойност и ускорено технологично развитие.
Във втора глава се изследват факторите, концепциите и методическите аспекти на регионалната конкурентоспособност. Разглеждат се ролята и качеството на институциите, бизнес средата, инфраструктурата, човешкия капитал и на иновационните ресурси. Представени са съвременни модели като диамантът на Портър, регионалните иновационни системи, интелигентната специализация и теорията за регионалните клъстери. Анализирани са стратегии за развитие на регионите в ЕС, националните политики за иновации и технологично обновление, както и фактори като социален капитал, предприемаческа култура и регионално лидерство. Главата акцентира върху многоизмерния характер на регионалната конкурентоспособност и нейната зависимост от институционални, икономически и културни параметри.
В трета глава се разглеждат методите и индикаторите за измерване на конкурентоспособността. Представени са международни и национални индексни системи – Глобалният индекс на конкурентоспособност, Европейският иновационен индекс, индикаторите на Световната банка и OECD. Анализирани са иконометрични инструменти, системни и мрежови модели, методи за сравнителен анализ, регресионни оценки и клъстерни изследвания. Отчетени са предимствата и ограниченията на количествените методи, както и ролята на качествените индикатори, базирани на експертни оценки, социални измерения и иновационен капацитет. Дискутира се приложимостта на тези инструменти за анализ на регионални икономики и формулиране на политики.
В четвърта глава фокусът е поставен върху приложните аспекти и формулиране на политики за повишаване на регионалната конкурентоспособност. Разглеждат се структурата и ефективността на регионалните иновационни системи, ролята на Националния иновационен фонд, европейските стратегически рамки и влиянието на висшето образование и научните институции като производители на адаптивен човешки капитал. Представени са примери за добри практики, инструменти за стратегическо управление, публично-частни партньорства, клъстерни инициативи и механизми за трансфер на знания. Главата предлага аналитични заключения и препоръки за подобряване на политиките, институционалното сътрудничество, иновационната инфраструктура и интегрирането на регионите в глобалните вериги на стойност.
Методически разработката се основава на системен подход, сравнителен анализ, индукция и дедукция, съдържателен анализ и графични методи. Използвани са вторични източници – международни доклади, стратегически документи на ЕС, академична литература и статистически бази данни.
Книги 
