Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
Една жена, повалена от треска, е споходена от призраци от миналото. Това са четирима души, които е обичала: важна личност, чиито думи все още отекват в нея; приятелка, сякаш изчезнала от лицето на Земята; любов, обречена на мимолетност; и друга, обречена на безвремие. Това е роман с четири портрета и хиляди детайли - за един хипнотизиращ танц, за няколко захабени книги и за три празнични рокли. Може ли обичаните от нас наистина да изчезнат? И кой всъщност е обект на портрета? Човекът, когото рисуват, или този, който държи четката? Романът печели награда Аугустприсет за най-добър роман, 2022 г. и награда Афтонбладет, ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език - такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В Завръщането на Буда той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност. И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в ... |
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
"Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена. Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Живеят непоносимо дълго, до наши дни. Иначе са връстници на новата българска държава. Провират се през войни, бунтове, преврати. Но Историята е само декорация. Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната - привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?" Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. ... |
|
Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще. Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него. Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар с препоръчително писмо от главния интендант ... |
|
"Този страх, този страх от езика, който все не намира и даже не търси меките, нежните думи, с които да обладае жената, копнееща да забрави позорното знаене как с думи се чупят неща" Амелия Личева Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет Св. Климент Охридски. Автор е на теоретичните книги Истории на гласа (2002), Теория на литературата (в съавторство, 2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), Кратък речник на литературните и лингвистичните термини (в съавторство, 2012), Литература. Бинокъл. Микроскоп ( ... |
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
Ханс Шнир пристига в Бон, където разбира, че любовта на живота му го напуска. Новината сломява младия клоун, който се опитва да събере живота си наново. Докато преживява загубата и я осмисля, Шнир се опитва да надникне зад маската на заобикалящия го свят. Може би най-известния роман на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол разказва историята на един клоун като същевременно прави задълбочен анализ на следвоенното общество в Германия - страна, която още се възстановява от катаклизмите на Втората световна война и се бори с насадената омраза. Лишен от средства, пътуващ от един мизерен хотел в друг, отритнат от богатото си ... |
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |