Романите на Ерих Мария Ремарк няма нужда от реклама. Всеки един от тях е шедьовър в световната литература."Те танцуваха предпазливо и почти стеснително. Но станаха постепенно по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание. – Колко е приятно да се танцува с тебе,- каза Керн. – Винаги откривам новости, когато съм с тебе. Щом си тука всичко наоколо се променя и става прекрасно. Тя облегна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Те се понесоха скоро по ритъма на музиката. Прожекторите светеха над тях като цветни вълни и те забравиха за миг всичко - превърнаха се само в две живи ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
Една жена, повалена от треска, е споходена от призраци от миналото. Това са четирима души, които е обичала: важна личност, чиито думи все още отекват в нея; приятелка, сякаш изчезнала от лицето на Земята; любов, обречена на мимолетност; и друга, обречена на безвремие. Това е роман с четири портрета и хиляди детайли - за един хипнотизиращ танц, за няколко захабени книги и за три празнични рокли. Може ли обичаните от нас наистина да изчезнат? И кой всъщност е обект на портрета? Човекът, когото рисуват, или този, който държи четката? Романът печели награда Аугустприсет за най-добър роман, 2022 г. и награда Афтонбладет, ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език - такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В Завръщането на Буда той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност. И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Когато го срещаме за първи път, Флоран-Клод Лабруст дели скъп апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на сексуални оргии Юзу. Отвратен от заснетите на видео сцени, на които се натъква случайно в компютъра ѝ, Флоран-Клод решава да я напусне... Най-разумно се оказва просто да изчезне. И той изчезва, за да се върне назад в живота си и да ни разкаже за безвъзвратно изгубената си любов - на фона на описаното с характерната за писателя проницателност съвремие: природа и градове, кръчми и хора, сред които актрисата алкохоличка, аристократът, борещ се отчаяно да оцелее, отглеждайки говеда, германецът ... |
|
|
"Този страх, този страх от езика, който все не намира и даже не търси меките, нежните думи, с които да обладае жената, копнееща да забрави позорното знаене как с думи се чупят неща" Амелия Личева Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет Св. Климент Охридски. Автор е на теоретичните книги Истории на гласа (2002), Теория на литературата (в съавторство, 2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), Кратък речник на литературните и лингвистичните термини (в съавторство, 2012), Литература. Бинокъл. Микроскоп ( ... |
|
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
|
Ханс Шнир пристига в Бон, където разбира, че любовта на живота му го напуска. Новината сломява младия клоун, който се опитва да събере живота си наново. Докато преживява загубата и я осмисля, Шнир се опитва да надникне зад маската на заобикалящия го свят. Може би най-известния роман на нобеловия лауреат Хайнрих Бьол разказва историята на един клоун като същевременно прави задълбочен анализ на следвоенното общество в Германия - страна, която още се възстановява от катаклизмите на Втората световна война и се бори с насадената омраза. Лишен от средства, пътуващ от един мизерен хотел в друг, отритнат от богатото си ... |
